Той млъкна, когато санитарите внезапно изпуснаха тялото, и Зарт изчезна от погледа им и тупна на пода на Кутията, а звукът отекна чак във високия таван. Чък се изкикоти, но после се огледа засрамено, а доктор Пейдж го изгледа строго.
— Извинете — смотолеви малчуганът.
— Той добре ли е? — попита доктор Пейдж и в гласа й се долови раздразнение. Двамата санитари се наведоха през ръба и огледаха Зарт.
— Изглежда добре — съобщи единият. — Свил се е на кълбо. Спи като бебче.
— Защо не поставят врата отстрани на Кутията? — попита Чък със сладък гласец, за да прикрие яда си. Все едно питаше: Как може да сте толкова глупави?
— Всичко, което правим, си има причина — изтъкна Пейдж, ала думите й не прозвучаха убедително. Дали пък не се опитваше да се пошегува? — Хайде, да идем да видим прехвърлянето.
— Какво ще стане сега? — любопитстваше Чък, докато се връщаха по пътя, по който бяха дошли. — Той кога ще се събуди?
Доктор Пейдж отговори:
— След около час. Веднага щом дойде на себе си, ще започнем симулираното пътуване нагоре и наблюдението. През следващите няколко дни сигурно ще станем свидетели на нови и интересни поведенчески модели.
Настроението й се променяше бързо, в тона й се долавяше вълнение.
— Страхотно — каза Чък.
Продължиха по коридора.
Томас и Тереза се върнаха в стаята за наблюдение. Бяха оставили Чък в неговата стая, тъй като не искаха да присъства на ужасните моменти от събуждането без памет. Нямаше смисъл да му показват отсега какво го очаква.
Докато гледаха, и двамата се опитваха да си представят какво ли е в действителност. Зарт се събуди в мрака и камерите в Кутията проследиха движенията му. В началото не промълви нито дума и се въртеше в металния сандък като пиян. Но после осъзна всичко. Загубата на памет, странното място, движенията, звуците. Изпадна в паника и заблъска стените с юмруци, крещейки:
— Помощ! Помогнете ми!
Истерията го държа още известно време, докато разкървави ръцете си от блъскане. После рухна на пода и седна, притеглил колене към гърдите си. В началото по бузите му се търкулваха отделни сълзи, но скоро се чуха хлипания и раменете му се разтресоха.
Кутията спря и тишината, която се възцари в нея, бе напрегната като задействана бомба. Зарт едва не подскочи, когато таванът неочаквано се отвори със скърцане. Светлината, която нахлу през процепа, го заслепи. Той притисна ръце към очите си, претърколи се по корем и изпъшка.
Дочу шум от стъпки, шепот и тих смях, идващи от небето. Най-сетне събра смелост и надзърна през сплетените си пръсти. Видя квадрат от светлина и силуетите на трийсет момчета, скупчени и гледащи надолу. Някои от тях си проправяха път с лакти, сочеха го и се подхилкваха.
Спуснаха му въже и завързаната на долния край примка опря в пода до него. Издърпаха го, прекатуриха го през ръба на Кутията и го изправиха на крака. Три от момчетата го отупаха от прахта, удряйки го по-силно, отколкото бе необходимо, но смехът и закачките им му действаха успокояващо. Все едно стари приятели приветстваха изгубена душа.
Към него пристъпи високо момче с кестенява коса и му протегна ръка. Зарт я пое.
— Името ми е Джордж — представи се момчето. — Добре дошъл в Езерото.
38.
230.03.15/15:15
Денят бе почти като всички останали. Закуска, няколко урока, после няколко часа в стаята за наблюдение. Обяд. Стаята за наблюдение. И през цялото време Тереза бе до него. Позволиха на Чък да дойде следобед.
Чък отляво.
Тереза отдясно.
Томас не знаеше каква точно е ролята му в плановете на ЗЛО. Засега му позволяваха да прави каквото поиска, да ходи където пожелае. Обикновено се хранеше в столовата с момчетата, които все още не бяха изпратени в лабиринта. Не се бе сближил с тези така, както с Нют, Миньо и Алби, но сред тях също имаше свестни. Особено му харесваха две момчета на име Джеф и Лио, макар че те бяха погълнати от това, което им предстоеше — очевидно бяха дочули слуховете за лабиринта. Останалите не настояваха особено да се сприятеляват.
Докато следеше мониторите, Томас за кой ли път си помисли, че поне засега се чувства добре. Че е доволен от положението, в което се намира.
— Какво става там? — попита Тереза, изваждайки го от унеса. Тя сочеше един от мониторите вдясно. Томас изведе картината на централния монитор, за да я виждат по-добре.
Група момчета, водени от Алби и Нют, се бяха скупчили около дървен навес, опрян в каменната стена близо до северозападния край на Езерото. В началото ЗЛО бяха оставили на момчетата тази примитивна структура, която да използват за убежище, с надеждата, че постепенно участниците в експеримента ще се възползват от пристигащите материали и ще построят нещо по-добро. През последните няколко седмици момчетата наистина крояха подобен план и дори бяха започнали да събират подходяща дървесина, която подпираха на стената. Някои от тях използваха този импровизиран навес, за да нощуват.