Выбрать главу

Но сега групата, събрала се близо до ъгъла, изглеждаше… обезпокоена. Първо, бяха се скупчили твърде плътно един до друг, като че не искаха да допуснат бръмбарите остриета да минат през редовете им и да заснемат какво има там. Второ, въртяха непрестанно глави и се озъртаха подобно на престъпници, замислящи или участващи в нещо незаконно. Алби и Нют шепнеха развълнувано или се караха, или даваха израз на безпокойството си.

— Какво може да са намислили? — промълви Томас и се наведе, сякаш можеше да види по-добре отблизо. Но нямаха никакъв достъп от този ъгъл.

Тереза побърза да натисна едно копче, което ги свързваше с командната зала — и където работеха важните хора.

— Някаква възможност да вкараме там бръмбар? — попита Тереза.

— Не — отвърна мъжки глас. Вероятно някой от психоекипа. Те избягваха да се намесват в случващото се в лабиринта, дори ако Томас и Тереза имаха предложения. — Нека си изиграят ходовете. Не бива да разберат, че ги следим постоянно.

— Не можем ли поне да получим картина на ставащото там? — попита Томас.

— Ще се опитаме — отвърна мъжът. — Край на връзката. — Чу се изщракване, очевидно бяха прекъснали линията, за да обсъдят помежду си действията. С други думи, казваха им „Оставете ни на мира“. Понякога го правеха.

Някакво движение на екрана привлече вниманието на Томас. Алби се бе наклонил под навеса се бореше с нещо, защото тялото му изглеждаше напрегнато от усилието. Нют се присъедини и двамата извлачиха някакъв предмет от мрака вътре на сивкавата светлина — фалшивото слънце вече залязваше зад огромната стена на запад и този район на Езерото тънеше в сянка.

— Какво… — поде Тереза. — Какво е това?

— Това е човек! — извика Чък и Томас подскочи от изненада.

Хлапето беше право. Алби и Нют държаха всеки по един крак и влачеха тялото към мястото, където се допираха северната и западната стена. Когато стигнаха там, Алби коленичи и удари момчето в лицето. Тереза извика от изненада, а Томас отстъпи неволно назад. Алби замахна силно и халоса момчето отново, после още веднъж. Нют го сграбчи за ръката и го задърпа настрани.

— Можеш ли да познаеш кой е това? — попита Тереза.

Чък бе заобиколил пулта и почти бе опрял лице в екрана.

— Аз го познах — рече той. — Това е Джордж.

— Същият, който посрещна Зарт в Езерото? — попита Томас. — Та това беше само преди двайсет и четири часа. Как е възможно всичко да се е объркало за толкова малко време?

— Кое се е объркало? — обади се Тереза. — Та ние изобщо не знаем какво става там. Защо Алби се опитва да пребие Джордж?

Томас забеляза, че един от мониторите вляво внезапно оживява. Някой от бръмбарите бе пратен да наблюдава сцената отблизо през бръшляна.

— Чък, върни се тук — тросна се той. — Не виждам добре всички монитори.

Чък се подчини, лицето му имаше изплашено изражение. Томас прехвърли образа от монитора на централния екран. Почти в същия миг камерата надзърна през клоните, показвайки от птичи поглед Алби, Нют и Джордж. Въпреки шума, който издаваха металните крилца на бръмбара, явно никое от момчетата не го забеляза.

Сега Томас виждаше всичко съвсем ясно и можеше да чуе дори дишането им.

Джордж бе в ужасно състояние. Той се гърчеше на земята, напрегнал мускули, сякаш вкочанени в това положение, набъбнали и изопнати. Очите му бяха изцъклени, устните — стиснати в тясна и бледа цепнатина, кожата на лицето му изглеждаше като одрана, сварена и изопната отново. Томас премигна объркано и потърка очи. Джордж приличаше по-скоро на манекен от студио за специални ефекти, отколкото на жив човек. Докато се гърчеше, сякаш изпитваше невъобразими болки, издаваше остри, хленчещи звуци през здраво стиснатата си уста.

— Какво, по дяволите, му е станало? — извика Нют. Още едно момче стоеше до него — Томас не го познаваше. То заговори: