— Нали ви казвах бе, сбърканяци. Тръгнахме да изследваме лабиринта. Той вървеше пред мен. Чух един от онези механични звуци, после Джордж изпищя. Едва успях да го домъкна тук. — Изглеждаше ядосан и объркан.
— Кой е този? — попита Томас. Напоследък гледаше на обитателите на Езерото като на свои стари приятели.
— Казва се Ник — обясни Чък. — Все си бърка в носа.
— Сериозно? — погледна го насмешливо Томас. — И сега ли?
— Само това знам за него!
— Не искам другите да го виждат — заяви Алби. — Ще настъпи истинска паника. Но като гледам, май вече няма надежда да го избегнем.
— А защо го удряше в лицето? — попита момчето на име Ник и изгледа ядосано Алби. — Той ми е приятел, ако не знаеш. Има нужда от медицинска помощ, а не някаква луда глава да го блъска по носа.
— Опитваше се да ме ухапе, бе човек! — кресна в отговор Алби. — Назад!
— Момчета, успокойте се — намеси се Нют и пристъпи между тях. — Да се помъчим да разберем какво става. И какво можем да направим.
Стояха надвесени над Джордж, който видимо се влошаваше. Главата му бе подута и сякаш всеки миг щеше да експлодира. Кожата му бе зачервена като на сварен рак и подпухнала. На слепоочията му бяха изпъкнали вени. А очите му… те бяха огромни. Никога досега Томас не бе виждал нещо подобно.
— Видя ли кой го нападна? — обърна се Алби към Ник, сякаш забравил, че допреди малко двамата бяха готови да се сбият.
Ник поклати глава.
— Нищо не видях.
— Джордж каза ли нещо? — попита Нют.
Ник кимна.
— Ами да, струва ми се. Не съм сигурен, но… мисля, че непрестанно шепнеше: „ужили ме, то ме ужили… ужили ме“. Беше много странно, човече. Като че бе обладан от някакъв зъл дух. Какво ще правим с него?
Томас се облегна на стола. Чутото го разтърси дълбоко.
„То ме ужили.“
39.
230.03.15/15:01
— Хайде — Алби се наведе и сграбчи Джордж за краката. — Няма смисъл да го крием повече. Ще го изнесем в средата на Езерото и ще съберем всички. Да видим дали някой ще измисли какво да правим.
В този момент Нют погледна нагоре, право към камерата. Томас се дръпна назад, сякаш изплашен, че неговият приятел го вижда.
Нют сви ръце на фуния пред устата си и извика:
— Ей! Вие, дето ни пратихте тук! Имаме нужда от лекарства. А какво ще кажете и за някой доктор? Макар че най-добре ще е да ни измъкнете от тази дупка на ужасите!
Томас усети, че изстива. Нямаше начин Нют и останалите да помнят кой ги е пратил тук. Да си спомнят, че са хората от ЗЛО. Всичко, което познаваха, бе този странен живот в средата на лабиринта — и че има камери в муцунките на роботизираните бръмбари, щъкащи наоколо. Явно едва сега бяха научили и за скръбниците.
„То ме ужили.“
Никой не бе споменавал нищо на Томас за ужилване. Вероятно бе свързано с някой от онези метални израстъци, подаващи се от телата на чудовищата.
Момчетата бяха вдигнали Джордж — бяха необходими четирима, защото той се мяташе като побеснял. А и стенанията, които издаваше, бяха толкова ужасни, че Томас неволно запуши уши.
Групата заобиколи малката постройка, която бяха нарекли Чифлика, и се насочи към центъра на Езерото, близо до Кутията. Сега вече и други момчета — някои работеха в градината, други се скитаха наоколо — започнаха да се събират и скоро всички езерни се бяха скупчили около Джордж, който беше полуположен-полузахвърлен от изплашените си носачи.
Тъй като и без това вече бяха разкрити, хората от ЗЛО престанаха да спазват ограниченията в движението на бръмбарите и пуснаха няколко наоколо. На мониторите в стаята сцената се виждаше от различни ъгли. Томас избра най-подходящия според него ъгъл и прехвърли образа на монитора в центъра.
— Слушайте! — извика Ник. Томас бе леко изненадан, че Алби не пое нещата в свои ръце. — Двамата с Джордж бяхме излезли в лабиринта и тичахме по коридорите. Той беше пред мен. Нещо го нападна. Все повтаряше, че го ужилило. Някой да знае какво може да е това?
— Миньо каза, че е видял някакво същество отвън — сети се Алби. — Къде е той?
— Още бяга — отвърна друг. — Вероятно си подремва в една от задънените улици.
— Той говореше за някакво подобно същество — продължи Алби.
— Няма значение какво е било — прекъсна го Ник и посочи Джордж, който все още бе свит на топка и се клатушкаше. — Какво ще правим с него? Имаме само аспирин и бинтове.