— Имаше и нещо странно сред храните, които ни пратиха миналата седмица.
Томас не видя кой произнесе тези думи, но после до Ник се изправи високо, мургаво момче.
— За какво говориш, Сиги? — попита водачът.
— Казва се Пържитиган! — провикна се някой. — Ти си единственият, който го наричаш така.
Няколко души се изкискаха, което нямаше да е странно при други обстоятелства, а не в присъствието на гърчещото се на земята момче.
Ник не им обърна внимание, но Алби се огледа навъсено.
— Беше на дъното на кашона — продължи Сиги, Пържитиган или както се казваше. — Имаше спринцовка, върху която бе написано „серум“. Реших, че е някаква грешка… че са я изпуснали вътре случайно. Хвърлих я тази сутрин с останките от храната.
Алби пристъпи към момчето, улови го за ризата и го притегни към себе си.
— Изхвърлил си я? А защо не ни каза? Нищо чудно, че си готвач — нямаш акъл за друго.
Сиги се ухили.
— Щом това те кара да се чувстваш по-умен. Както и да е, казвам ти сега. Нали? Успокой се.
— Къде я изхвърли? — попита Ник. — Може да не е счупена! Дайте поне да я потърсим.
— Връщам се веднага — рече Сиги и хукна към Чифлика.
Само след няколко минути високото хлапе се върна с тънък метален цилиндър в ръка. Джордж продължаваше да се влошава. Ако изобщо „влошава“ можеше да опише ужасните му страдания.
Лежеше неподвижно и само гърдите му се повдигаха в неравно темпо, краката и ръцете му бяха отпуснати. По всичко личеше, че няма да живее още дълго.
— ЗЛО няма да му позволи да умре, нали? — попита Чък. — Това е само някакъв тест. Искат да проверят как ще реагират всички.
Тереза се пресегна през Томас и го потупа по рамото.
— Затова е спринцовката. Сигурна съм. Но по-добре да побързат.
Тя погледна към Томас и му каза мислено:
„Това няма да свърши добре.“
Той поклати леко глава и отново насочи вниманието си към екрана. Сиги бе дал спринцовката на Ник, който коленичи до тялото на Джордж. Момчето — ужиленото момче — вече почти не помръдваше и дишаше едва-едва. Очите му изглеждаха безжизнени.
— Някой да знае как се прави? — попита Ник. — Къде да я забия?
— Където и да е! — извика Алби. — Само побързай! Погледни го!
Никой друг не се обади и Ник опря палец на задния край на спринцовката и я забоде в рамото на Джордж. Момчето дори не трепна. Ник натисна буталото и течността изчезна, после пусна спринцовката на земята, изправи се и отстъпи няколко крачки. Останалите не откъсваха поглед от Джордж, за да видят какво ще се случи, и запречваха гледката на Томас.
— Хайде, Джорджи — рече едва чуто Ник. Ала единственият звук в отговор бе тихото свистене на вятъра.
Измина доста време. Тереза стискаше Томас за коляното и той усещаше топлата й ръка през джинсите. Беше изплашена като него. Сетне момчетата се отдръпнаха и побягнаха, а въздухът бе разцепен от нечовешки вик. Джордж се бе изправил на крака и лицето му бе изкривено в болезнена гримаса. Той започна да крещи с изплашен глас:
— Скръбник! Беше гаден скръбник! Те ще ни изтребят до крак!
Думите излизаха от устата му като тътени от далечни експлозии.
Той внезапно затича към най-близкото момче, хвърли се върху него и започна да го налага. Томас гледаше всичко това втрещен от изненада и не можеше да повярва на очите си. Алби и Ник се опитаха да дръпнат Джордж назад, но той се освободи от тях с едно движение, като че са досадни мухи, и се нахвърли, оголил зъби, върху Ник.
— Какво, по… — прошепна Тереза.
Джордж сграбчи Ник и издра до кръв бузите и устата му. После посегна и към очите, като не спираше да крещи. Момчето също започна да крещи и да се извива, опитвайки се да се измъкне от своя нападател. Но Джордж сякаш притежаваше сила за десет мъже. Притисна жертвата си с една ръка към земята и я удари в лицето. Сетне отново посегна към очите с вой на побесняло животно.
Бе истинско безумие. Сякаш само за няколко минути Джордж бе изминал пътя от неясното си състояние до онова, което лишаваше побърканяците от здрав разум. И други момчета се опитаха да го отскубнат, но никой не успяваше да улови която и да било част от постоянно мятащото се тяло. Томас зърна някакво движение отдясно и когато погледна натам, видя, че Алби се приближава на пълна скорост. В някакъв момент той бе напуснал групата и сега се завръщаше. Носеше на рамо дълъг прът като опитен войн от древността, вдигнал копие. Изглежда, пръчката бе от метла или лопата, но предният й строшен край бе заострен.