— Разкарайте се от пътя ми! — извика, докато краката му трополяха по прашната земя.
Томас погледна към Джордж и видя, че пръстите му се впиват в очите ябълки на неговата жертва, а хлапето пищи от болка. Алби замахна и забоде острия край на пръта в шията на Джордж, при това е такава сила, че той излезе от другата страна. Виковете на Джордж се превърнаха в мъчително гъргорене и тялото му се свлече на една страна. Ник изпълзя изпод него, стиснал и издраното си лице в шепи.
Джордж продължи да се извива, стене и гърчи, а после застина неподвижно.
В почвата около него се образуваше петно от тъмна кръв.
40.
230.03.15/17:52
— Проклет да съм — изпъшка Томас.
Тереза отдръпна ръка от него и се облегна назад с въздишка.
— Аз също — промълви тя. — Какво беше това?
Томас погледна Чък и сърцето му се сви. Малчуганът бе вдигнал колене към гърдите си и ги бе обгърнал с ръце. Но лицето му се стичаха сълзи. Телцето му трепереше. Томас внезапно изпита непосилно чувство на вина — никога не бе очаквал неговият приятел да стори нещо толкова ужасно. Всъщност никога не бе очаквал да стане свидетел на нещо толкова ужасно.
— Ей, ей! — Той се надвеси над Чък и го стисна за раменете. — Ей, погледни ме. Погледни ме!
Чък най-сетне вдигна глава. Очите му бяха изпълнени с печал.
— Ще разберем какво е станало, ясно? — продължи Томас. — Сигурен съм… Може нещо да се е объркало. Някой да е допуснал грешка. Не е трябвало да се случи. Лабиринтът не е създаден за това, нали знаеш?
Чък заговори между хлипанията:
— Досега само се забавлявах. Не мислех… Гласът му изтъня съвсем. Разбирам, човече, разбирам. Но беше толкова гадно да го гледаш.
Томас се наведе и го прегърна. Тереза вече бе до тях и също ги обгърна с ръце. Тримата постояха така известно време, после Томас погледна през рамо към монитора, за да види как са реагирали езерните на убийството.
Някои от момчетата се бяха разпръснали, други обикаляха безцелно. Алби беше коленичил, опрян на пръта, с който бе убил Джордж, и не откъсваше поглед от земята. Нют седеше до него, скръстил крака и стиснал главата си с ръце. Един бръмбар изпълзя близо до тялото на Джордж и Томас го превключи на монитора. От всички присъстващи Ник го понасяше най-добре, макар че очевидно с Джордж са били близки приятели. Та нали той го бе нарекъл така, в края на краищата, Ник бе коленичил до мъртвия си другар и надзърташе в очите му, разтваряше дрехите и преглеждаше тялото. После внезапно застина, втренчил поглед в едно място на гърба на убития.
След няколко секунди се пресегна, сграбчи ризата на момчето и започна да я опипва, докато откри мястото, където бе разкъсана. После, с бързи движения на ръцете, раздра още по-широко отвора и втренчи поглед в нещо. Томас също се наведе в стаята за наблюдение, впил поглед в големия монитор. Бръмбарът се приближи, докато застана до тялото и камерата му бе насочена право в мястото, което бе заинтригувало Ник. Кожата там бе зачервена и подута около почти идеално кръгло, обгорено до черно място, към което водеха тънки виолетови вени. Приличаше на тяло на паяк, чиито разкривени крачета излизаха от гърба на Джордж. Раната беше толкова ужасна, че Томас не можа да издържи дълго да я разглежда.
— Ужилен — промърмори Тереза. — Това жило ще да е доста голямо.
Томас се надигна.
— Стига толкова — заяви той. — Ела. — После обърна гръб на монитора и се насочи към вратата.
— Къде отиваме? — попита Тереза, след като се изравни с него. Томас се обърна и видя, че Чък ги е последвал.
— Всъщност, ти трябва да останеш. Тук ще си ми нужен.
— Какво? Защо? — попита Чък, едновременно изплашен и обиден.
— Някой трябва да държи под око ставащото долу. Ако нещо се случи — ако се появи скръбник и започне да жили наред или настъпи експлозия, каквото и да е — ще дойдеш да ме повикаш. Ясно?
Томас знаеше, че Чък е прекалено умен, за да се върже на това обяснение, но момчето прие, без да се възпротиви.
— Добре. Но къде отивате? Как ще ви открия?
Томас отвори вратата и направи път на Тереза да мине.
— Отивам да получа някои отговори.
Томас удари с юмрук по вратата.
— Пуснете ни! — извика.
Командния център бе забранен за всички под двайсет и една годишна възраст. Той и Тереза, Арис и Рейчъл бяха част от екипа само когато другите го намираха за необходимо. Знаеше, че всички хлапета, включително „помощният състав“, са подложени на постоянен анализ и наблюдение.