Но след онова, на което току-що бе станал свидетел, Томас бе уверен, че не харесва никак развоя на събитията.
Готвеше се да стовари отново юмрук, когато се чу изщракване, после хидравлично свистене и металната врата се отмести. Там стоеше мъж, когото не бе виждал никога досега — нисък и набит, с черна коса. И не изглеждаше особено доволен.
— Какъв е проблемът, Томас? — попита той с изненадващо спокоен глас. — Защото точно сега имаме доста работа.
— Непрестанно повтаряте, че сме важни за вас, че сме част от всичко това — рече Томас и посочи Тереза и себе си. — Ние ви помогнахме да програмирате лабиринта. Помогнахме ви да пратите нашите приятели вътре. А току-що видяхме как един от тях умира и вие не направихте нищо. Защо? Защо не влязохте да им окажете помощ? Някой трябва да ни обясни какво стана, и то още сега.
Томас трепереше неудържимо и едва успяваше да запази самообладание. Той си пое шумно дъх, очаквайки отговора на непознатия. На лицето на мъжа се меняха различни изражения. Последното бе на гняв.
— Почакайте — рече той и затвори вратата.
Томас замахна да заблъска отново, но Тереза хвана ръката му и поклати глава.
„Те ще говорят с нас — рече тя. — Само трябва да проявим малко търпение. Ако искаме да постигнем напредък, трябва да се държим колкото се може по-уравновесено.“
Поуспокоен от думите й, в които, разбира се, имаше смисъл, той въздъхна дълбоко и кимна, а после двамата зачакаха.
Вратата се отвори след по-малко от минута. Сега там стоеше доктор Левит, плешив и навъсен както винаги, но преди да успее да каже нещо, до него се изправи доктор Пейдж. Тя почти го избута настрана.
— Томас — рече тя с мек глас. — Тереза. Сигурна съм, че вие сте не по-малко загрижени от нас.
Не беше очаквал това да са първите й думи, макар че едва ли би могъл да ги определи като странни.
— Да, загрижени сме — потвърди Тереза. — На вас, хора, харесва ли ви да убивате деца?
Томас не знаеше дали е разумно да е толкова пряма, но беше съгласен с нея. Каквото и да се бе случило, ЗЛО току-що бе убило Джордж. Хлапе, което едва бе навършило осемнайсет.
Доктор Пейдж отстъпи встрани и разтвори широко вратата.
— Влизайте. Ще ви обясним какво е станало. Какво се обърка. Заслужавате да знаете.
— Да, мисля, че заслужаваме — кимна Томас, макар че бе объркан от реакцията й. Изведнъж си помисли, че няма никакво значение какво ще им кажат — всичко, което правят, може да е част от изпитанията, устроени от ЗЛО.
Идваше му в повече.
Той последва Тереза в помещението и се огледа.
— Последвайте ме — подкани доктор Пейдж и затвори вратата. Левит стоеше отстрани и гледаше мрачно Томас и Тереза сякаш са вражески нашественици. След като прекосиха един къс и тесен коридор, влязоха в просторно помещение, отворено от двете страни. Вдясно от Томас имаше редици монитори, работни станции, пултове и столове. Приличаше на тяхната стая за наблюдение, ала бе поне десет пъти по-голяма. Двайсетина души седяха на столовете и не отделяха погледи от екраните. Вляво имаше няколко бюра, стъклена стая за заседания и затворени врати, зад които се криеха кой знае какви загадки. За пореден път Томас осъзна колко малко знае всъщност за тази организация.
— Не искам никой да разговаря с вас за това точно сега — подхвърли през рамо доктор Пейдж, докато крачеше през помещението, в което кипеше трескава активност. — Да открием спокойно местенце и ще ви обясня какво е станало. Бих искала да ни вярвате — да вярвате на мен — малко повече, отколкото изглежда в този момент. Защо не ни дадете малко доверие в аванс?
— Доверие в аванс? — повтори Томас, за пореден път изненадан от думите й. Възможно ли бе тя да има обяснение за случилото се? След всичко, което бяха видели?
Пейдж ги отведе в малка стая с маса и четири стола. Влезе след тях и им махна да сядат. Томас не знаеше как се бе получило, но бе дотичал тук с гръм и трясък, настоявайки веднага да получи отговори, а вместо това отново играеше тяхната игра.
— Не сме дошли да си бъбрим — рече той. — Не желаем да слушаме лъжи. Искаме отговори. Ако обичате.
— Вие убихте човек — присъедини се Тереза с далеч по-спокоен глас. — Не сме се съгласявали да участваме в такива неща. Не искаме да избиваме нашите приятели. Ние ли сме следващите?