— Сега! — извика Арис на Томас. — Чакай, ще ти помогна. -Той дотича, взе една от спринцовките и подаде друга на Рейчъл. Тереза държеше пистолета насочен към петимата.
Томас изтича при двамата мъже, чиито спазми тъкмо бяха започнали да утихват. Сграбчил по една спринцовка във всяка ръка той се подпря на коляно и забоде двете игли в шиите на побърканяците. Изстреля отровата и се дръпна назад, изненадан колко гладко бе минало всичко. Рейчъл се бе погрижила за мъжа на стола, а Арис приключваше с жените на пода.
Това означаваше, че са останали още единайсет в целия сектор. Давайки си сметка за това, което всъщност вършат — та те убиваха човешки същества, — Томас се опитваше отново и отново да си припомни аргументите, които ги бяха подтикнали. За необходимостта. Това му подейства успокояващо. Може би в края на краищата щяха да успеят.
Вратата към коридора се отвори с трясък.
Четирима побърканяци нахлуха в стаята и всичките изглеждаха достатъчно здрави, за да могат да се бият. Те се пръснаха на различни посоки. Една скочи върху Арис, преди той да успее да стреля с гранатомета — момчето се просна по гръб, а жената, която го бе нападнала, го възседна и вкопчи пръсти в гърлото му. Рейчъл се отказа от идеята да я простреля, защото можеше да засегне своя приятел, и за това пристъпи напред, замахна с оръжието и го стовари като прът върху главата на нападателката. Жената нададе болезнен вик и се прекатури на една страна, едва тогава Рейчъл успя да я простреля с граната в гърдите.
Арис все още бе парализиран от неочакваната атака, но бързо се овладя. Той бръкна в джоба, извади нож и като нададе яростен вик забоде острието в гърдите на поразената с електрически заряд побърканячка, която се мяташе до него. Ала зарядът все още не се бе разсеял достатъчно — Арис отлетя с вик назад и събори Рейчъл на пода.
Всичко се случваше прекалено бързо. Томас видя, че други двама побърканяци тичат из стаята без някаква видима цел или посока. Ръцете му бяха празни. Тереза въртеше пистолета напосоки, ала не бе натиснала нито веднъж спусъка. Вероятно се страхуваше, че ще пропусне иди ще улучи Арис и Рейчъл.
Някой блъсна Томас отзад. Нечии ръце обгърнаха тялото му и го повалиха по лице. Носът му се блъсна болезнено в пода, дъхът напусна със свистене гърдите му и ги остави пусти. Томас изпадна в паника и започна да се мята, опитвайки се отчаяно да се освободи от нападателя отгоре.
Тереза извика името му. Той видя краката й съвсем наблизо.
— Помощ — опита се да извика, ала вместо това се чу само глухо сумтене. Мъжът отзад бе извадил ръце изпод тялото му и сега притискаше лицето му в пода, опитвайки се да го накара да млъкне. Томас мислеше само как да си поеме дъх — не успяваше да прокара и глътка въздух през притиснатата си уста. Колене опряха в гърба му и натиснаха ребрата му толкова силно, че всеки миг щяха да ги строшат.
В стаята отекна изстрел.
Натискът върху Томас внезапно намаля. После изчезна напълно. Той вдигна глава и видя, че нападателят му се е килнал на една страна и бавно се свлича на пода. На челото му имаше кървав отвор, последните признаци на живот бързо напускаха очите му. Томас погледна към Тереза. Тя трепереше, стиснала пистолета, който все още бе насочен към главата на мъжа.
— Има още двама — промълви Томас с отпаднал глас.
Тереза дойде на себе си, пое си дъх и се завъртя бавно с насочен пистолет към другия край на помещението. Макар да усещаше, че цялото тяло го боли, Томас се изправи и се озърна, за да се увери, че няма да последва още някоя изненадваща атака.
Нямаше и следа от последните двама побърканяци — вероятно се бяха прикрили зад столовете и мебелите, изпълващи стаята. Томас намери захвърлената си раница и потърси вътре още спринцовки, докато неговите другари внимателно си проправяха път между столовете и масите, проверявайки за притаен противник. Засега нищо. После Тереза нададе вик и точно когато Томас погледна към нея, тя изчезна зад един диван, падайки с тропот на пода.
Томас хукна нататък с разтуптяно от уплаха сърце. Беше зарязал всичко отзад — раницата и всички смъртоносни инструменти, които съдържаше. Струваше му се, че въздухът се втвърдява, че всячески затруднява движенията му. Откъм мястото, където изчезна Тереза, не се чуваха други звуци, а Арис и Рейчъл бяха твърде далече, за да помогнат.