Той стигна стената, отблъсна се с ръка и когато се завъртя, видя, че Тереза лежи на пода, а шията й е стисната от мъжка ръка. Тя се съпротивляваше с две ръце, ала безуспешно. Мъжът я стискаше толкова силно, че очите й заплашваха да изхвръкнат от орбитите. От гърлото й се изтръгнаха хъхрещи звуци.
— Пусни я! — извика Томас. Думи, които не значеха нищо за побърканяка — плешив мъж с потно лице и голяма кървава резка на челото. Доктор Левит.
Беше доктор Левит.
Кръв, примесена с пот, се стичаше в очите му, които бяха зачервени и изпълнени с омраза. Докато се бореше отчаяно, Тереза протягаше ръка към някакъв предмет до нея на пода.
Пистолетът.
Томас го вдигна, усещайки как животът напуска бързо тялото на любимата му приятелка. Никога досега не бе стрелял с пистолет и не знаеше дали ще успее да се прицели. Опря пръст в спусъка и насочи отново вниманието си към Тереза и човека, който доскоро бе доктор Левит. Мъжът не се бе отказал от усилията си и кожата на шията на Тереза, около мястото, където я стискаше, бе станала лилава. Томас се хвърли върху тях и тупна върху Тереза, чието лице бе на сантиметри от неговото. Очите им се срещнаха, споделяйки болка и страх. Левит замахна със свободната си ръка и блъсна Томас в слепоочието. Томас плъзна ръката с пистолета нагоре покрай тялото на побъркания доктор, докато дулото опря слепоочието му. Лицето на Левит внезапно се промени, от него изчезна омразата и вместо нея се появи просещо, детинско изражение. Ръката, която стискаше Тереза, видимо се отпусна.
— Моля те — прошепна той. — Моля те, не ме наранявай.
Томас натисна спусъка и сложи край. Изстрелът бе като тътен на гръмотевица, като цепнатина в тъканта на света. Ушите му зазвънтяха, той сграбчи Тереза и я претърколи далеч от нейния мъртъв нападател. Томас си помисли, че и без това никога не го бе харесвал.
Тя трепереше в прегръдките му, рядка проява на слабост след ужасното премеждие. Той я притисна силно към себе си. Арис положи ръка на рамото му, но Томас не се обърна.
— Къде е другият? — попита едва чуто. — Трябва да има още един.
— Рейчъл се справи с него — отвърна Арис. — Не се безпокой. Всички са мъртви.
Томас притискаше Тереза силно, сякаш иначе тя щеше пропада до недрата на света.
— Не мога да продължа повече — промълви той.
— Шест — обяви Рейчъл. — Остават още шест.
По обяд бяха приключили и с останалите побърканяци. В сравнение с кошмара, който трябваше да преживеят в стаята за почивка, шестимата се оказаха истинска разходка. Всички спяха и животът им приключи със забождане на спринцовка и натискане на буталото с отрова.
И това беше краят.
С Пречистването бе приключено.
52.
231.06.07/22:45
Само в какъв свят живееше Томас. Болести, смърт и предателство. Приятелите му бяха подложени на ужасяващи изпитания, които можеха да се окажат безсмислени. Изпепелен свят, свят в руини. Само преди месец бе помогнал да избият човешки същества. И оттогава прекарваше всеки ден в самообвинение и разкаяние, избягвайки приятелите си при всеки възможен случай. Дори животът в комплекса, където едва ли не всеки втори бе член на психоекипа и би трябвало да може да му помогне да се справи с кошмарите си, се оказа непоносим. А и никой не искаше да му помага.
Поне едно му беше ясно. Беше се променил.
Напоследък дори избягваше да посещава стаята за наблюдение, твърде потиснат, за да следи какво става в лабиринта. Но днес си наложи да се качи горе и да навакса с информацията. Първото, което видя на големия монитор, бе как Алби и Нют вървят покрай една от гигантските стени на Езерото, но нещо му се стори променено. Нют се подпираше на Алби, който го бе прегърнал през кръста и му помагаше да остане на крака. Нют можеше да стъпва само на единия си крак. Накуцваше измъчено, с изкривено от болка лице.
Томас седна зад пултовете и се зае да обмисля следващите си действия. Трябваше му камера, която да му помогне да разбере какво е станало.
Какво, по дяволите, се бе случило с Нют? След по-малко от час Томас бе прегледал двайсетина записа от различни бръмбари остриета, подреждайки материала от тях в нещо като накъсан репортаж. И той му разказа история, която почти разби сърцето на Томас. Прегледа го отново, този път на големия екран в центъра.
Рано сутринта на предния ден с Нют всичко бе наред. Той се раздели с Миньо и останалите бегачи — очевидно бе неговият ден да не излиза навън. След като няколко поредни групи потънаха в лабиринта, Нют се върна към всекидневните си занимания, обикаляйки из Езерото. Разговаря с Уинстън при Кървавия дом, сетне и със Зарт край лехите в Градините. Дори се посмя с него, като го тупаше по рамото, сякаш Зарт току-що му бе казал някаква много забавна шега.