53.
231.09.22/11:17
Томас чу тихо потропване и когато отвори вратата, пред него стоеше Тереза. Животът в щаба на ЗЛО се бе върнал почти към нормалното, доколкото това бе възможно след Пречистването.
— Здрасти — поздрави я уморено. — Можеше направо да ме повикаш мислено. Тъкмо си подремвах.
В отговор тя вдигна таблета.
— Видя ли това?
— Кое? — Томас нямаше представа за какво говори.
Тя влезе в стаята, заобиколи го и седна на бюрото.
— Ела да погледнеш. Ти ли прати тази бележка? Или доктор Пейдж ти е поискала разрешение да използва името ти?
— Какво? Не.
— Аха. — Тя кимна към светещия екран.
Томас се наведе да погледне.
До: тези, които ще ни заменят
От: Томас (Субект А2)
Относно: Пречистването
Поемам пълна отговорност за това, което трябваше да направим през последните няколко дни. Но не бива да забравяме, че сега ЗЛО е по-жизнеспособна и по-силна от всякога. Лабиринтът е построен и функционира, и изследванията ни вървят с пълна пара. Поели сме по този път и не можем да кривнем от него.
Това, за което моля, е случилото се да остане в рамките на организацията и никога вече да не бъде обсъждано. Станалото е станало и то беше проява на състрадание. Но сега всичките ни усилия трябва да бъдат насочени към създаване на модел.
Ейва Пейдж е новият председател на ЗЛО, считано от този час.
Тереза дръпна таблета, преди той да успее да осъзнае напълно прочетеното.
— И виж още какво открих — рече тя, прелиствайки страниците на екрана. — Предполага се, че е пратено от председателя Андерсън в деня, преди да напише онова налудничаво послание, което видяхме на неговия монитор. Няма начин да е написал това. Виж сам.
Тя му подаде отново таблета.
Дата 231.5.4
До: всички колеги
От: Кевин Андерсън, председател
Относно: сбогуването ми с всички вас
Надявам се, че всеки от вас ще ми прости, че го правя като истински страхливец и ви пращам писмо, когато би трябвало да се срещна с вас лично. Но нямам избор. Избликът вече определено влияе на действията и решенията ми и със сигурност повлиява на волята ми. И нашето решение да не позволяваме употребата на наркотика „Блаженство“ в пределите на комплекса означава, че няма да мога да се прикривам още дълго, за да успея да се сбогувам с всеки един както подобава.
Достатъчно трудно е дори да напиша това писмо. Но поне ми е останал малко разум, за да се справя с тази задача.
Не зная защо вирусът ме порази толкова бързо и разрушително. Влошавам се с много по-кратки темпове, отколкото това става с другите от групата на заболелите. Няма значение. Вече съм освободен от служба и моят заместник Ейва Пейдж е готова да заеме мястото ми. Елитните напредват добре в подготовката си, за да послужат за свързващо звено между нас и онези, които ще продължат да ръководят ЗЛО. Самата Ейва признава, че ролята й ще е по-скоро на фигурант и че истинските водачи ще бъдат елитните субекти.
Ние сме и ще продължим да бъдем в добри ръце. Благородната кауза, на която положихме начало преди десет години, скоро ще започне да дава плодове. Усилията ни и животът, който дадоха много от нас, няма да бъдат прахосани напразно. Лекът ще бъде открит.
Честно казано, това е по-скоро лично писмо. Искам да ви благодаря за приятелството, за вашето състрадание, за разбирането, което показахте пред лицето на една толкова сурова действителност.
И едно кратко предупреждение: накрая става много зле. Не отлагайте момента до своя тотален разпад. Аз го направих и сега съжалявам. Просто си тръгнете и сложете край на страданието. Защото е твърде силно.
Благодаря ви.
И сбогом.
— Какво е това? — попита напълно обърканият Томас, — Не така се случи всичко. Какво се опитва тя — да пренапише историята, за да изглежда по-приемлива в бъдеще?
Тереза сви рамене.
— Мислех, че ще искаш да го видиш.
— Ела — рече той. — Трябва да говорим с нея.
Томас продължи да чука на врата на доктор Пейдж, докато тя накрая отвори. Беше толкова потиснат от случващото се, че дишаше развълнувано и на пресекулки.