Томас прекрачи право през сивкавата блещукаща стена.
58.
231.12.11/21:32
По тялото му премина студена вълна, сякаш се бе потопил в басейн с ледена вода, но после всичко приключи с бързината, с която се бе преместил в пространството. Няколко души чакаха от другата страна в помещение, което не бе виждал никога досега. Доктор Пейдж бе сред тях, както и Тереза, но някои от останалите не го знаеше.
Тереза го стигна първа и го притисна в обятията си.
— Слава на Бога — прошепна тя в ухото му. После го повтори и в мислите му.
Той отвърна на прегръдката, изпитвайки толкова силно облекчение в топлината на обятията и че почти се разтрепери. Искаше да й разкаже за плановете си за лабиринта и нежното и посрещане му подсказа, че това ще стане скоро. Нуждаеше се от помощта й, ако имаше дори най-малък шанс да успеят.
— Всичко е наред — рече й той. Забеляза, че доктор Пейдж ги гледа като горд родител, — Нищо страшно не стана там. Бяхме в пълна безопасност.
— Зная. Зная — прошепна Тереза, но не го пускаше от прегръдката си.
— Ей — погледна я той. — Какво има?
Тя най-сетне се отдръпна от него.
— Нищо. Просто… ти беше толкова далече. Притесних се.
— И ти ми липсваше. — Нескопосан отговор, но се надяваше тя да долови как се чувства по очите му.
„Трябва да поговорим — побърза да добави мислено. — Колкото се може по-скоро.“
— Резултатите от дългообхватния мониторинг са положителни — намеси се в разговора им доктор Пейдж. Тя ги доближи със сияеща усмивка на лицето. — Нещата вървят от добре към по-добре. Бележим прогрес с всеки изминал ден.
Томас кимаше, но мислите му бяха другаде.
Само ако знаеше.
Той огледа непознатата обстановка — приличаше му на огромна спалня, но нямаше нищо общо е бараките на ЗЛО. Стените бяха тухлени, облицовани е дърво, вратите също бяха дървени.
— Къде сме? — попита той.
— Това е ново помещение, вън от комплекса — отвърна доктор Пейдж. — Набираме доброволци за по-разширени изследвания и ни трябваше място, където да ги настаним.
Томас не повярва и на една дума от чутото. Защо ще свързват с равнотранс Обгорените земи, щом това място е предназначено за доброволци? Дали не е свързано по-скоро с Фаза 2 и езерните? И в двата случая не биваше да допуска плановете на ЗЛО да се осъществят.
— Разполагаме с вагонетка, която ще ни върне в централния комплекс — добави доктор Пейдж. — Чака ни много работа. — Последните думи, изглежда, бяха предназначени за Тереза.
— На какво разстояние е оттук? — попита Томас.
— Само на няколко мили по пътя. По-малко от две, ако минеш напряко през гората.
Той въздъхна облекчено.
— Хубаво. След Обгорените земи имам нужда от разходка на чист въздух, от която дробовете ми няма да се изпекат. Вие вървете — аз ще ви намеря там. — Краката го боляха от дългото ходене през последните дни, но ужасно му се искаше да остане сам. И да се подготви за разговора с Тереза.
— Какво пък… напоследък не сме забелязвали побърканяци из околностите — склони доктор Пейдж. — Но навън е тъмно. Виж какво ще ти кажа. Вземи гранатомет и ще ти позволя да го направиш. И един от нашите пазачи. Не, нека бъдат двама.
Томас понечи да възрази, но се отказа, когато видя лицето й. Ясно беше, че няма да го пусне сам.
След няколко минути двама въоръжени пазачи го придружиха вън от сградата.
— Най-добре да побързаме — рече единият от тях. Очевидно бе склонен да уважи желанието на Томас да остане сам, ала същевременно отговаряше за неговата сигурност. — Става късно.
— Вярно ли е, че напоследък насам не са се навъртали побърканяци? — попита Томас, докато се отдалечаваха от новата постройка и навлизаха в гората и мрака.
— Аха. Сигурно тези, които са живели наблизо, или са измрели, или са се озовали в ямата. Но все пак, заради мрака и студа ще е разумно да не се бавим.
На Томас му хареса, че мъжът не се опитваше да го командва. Поне засега. А другият сякаш бе ням.
— Добре, съгласен. Вие ли ще вървите отпред, или аз?
— Ще съм зад теб — отвърна приказливият, вдигна гранатомета и посочи към мястото, където се намираше комплексът, някъде отвъд гъстата гора. Томас бе преметнал своя гранатомет през рамо. — Така едновременно ще те виждам и ще мога да оглеждам гората. Ксавир пък ще пратим да разузнае напред. Така добре ли е?