Но колата продължи да се движи.
Щом се изтърколи обратно на улицата, един товарен камион я удари от лявата страна. Нова болка.
Все още беше жив, щом го болеше.
Смачканата страна на джипа увисна и на Лурдс му се стори, че усеща как предното колело се търкулва встрани. Джипът се обърна пред камиона като покорно куче пред господаря си.
Лурдс опря ръце в тавана, но двамата с Кристин полетяха към другия край на колата.
Лурдс усети как коланът се впива в него, увисна и с ужас видя как дясната страна на лицето на здравеняка бива отнесена от грубата настилка пред счупеното стъкло, докато джипът се плъзгаше по паважа.
Мъжът закрещя от болка, но виковете му бързо затихнаха.
Колата продължаваше да се носи надолу по улицата. Лурдс се мъчеше да стои настрани от огромното туловище на здравеняка. Страхуваше се, че и той ще последва участта му.
Тогава джипът и товарният камион спряха, но ужасното стържене на метал и виковете продължаваха да отекват в главата на Лурдс.
— Ставай! — нареди Кристин.
Лурдс не помръдна.
— Пистолетът ти е върху чатала ми.
Кристин взе пистолета и повтори:
— Ставай!
Лурдс опита, но коланът го стягаше плътно и той не можеше да се освободи.
— Не мога. Коланът.
В ръката на младата жена проблесна боен нож. Острието разряза колана като масло.
Ножът ужаси Лурдс дори повече от пистолета.
Отпускането на колана го завари неподготвен и той се стовари върху окървавеното тяло на здравеняка. Кристин падна върху него, после се претърколи, като в бързината го изрита в главата, и се изправи. Прибра ножа в джоба си, пъхна пистолета в колана си и насочи вниманието си към потрошената врата, която се намираше над главата й.
Лурдс усети позната гадна сладникава миризма и попита:
— Мирише ли ти на бензин?
— Да.
Мокрото петно под трупа на здравеняка се уголемяваше. Лурдс колебливо го докосна и подуши пръста си. Със сигурност беше бензин. Миризмата беше по-силна дори от вонята на кръв и смърт.
— Под нас има бензин — рече той.
— Ударът е пробил резервоара. Помогни ми с вратата.
— Не! Трябва ни само една искра, дори от удар по запецнала врата, и ще изгорим живи.
— Да не мислиш, че е по-добре да седим тук, професоре? Не разбра ли, че има и по-лоши неща от огъня?
Лурдс замълча, но всъщност смяташе, че да изчакат помощ е невероятно разумна идея.
— Стани и ми помогни! — нареди Кристин. — Дори полицията да дойде да ни спаси, не съм сигурна, че искам да отговарям на въпросите им. Турските затвори не са удобни. И то само ако полицията дойде, преди да са пристигнали още от онези мъже на летището.
— Не знаеш дали има още. — Но беше права. Мисълта да изчакат все по-малко му се нравеше.
— Стреляха по нас на обществено място. Покосиха цивилни. Наистина ли мислиш, че са изпратили само един отряд?
— Осланям се на опита ти. — Лурдс се измъкна изпод нея и се сви върху трупа. Да се покатериш върху тяло на мъртвец си беше опасна работа.
Няколко души се приближиха до джипа. Лурдс ги видя през разбитото предно стъкло. Сочеха мъртвеца и окървавеното купе, но останаха на разстояние.
Кристин издърпа пистолета си и го размаха през счупеното стъкло. Малцината зяпачи отстъпиха назад, но това явно не я задоволи и тя стреля два пъти във въздуха. Една от месинговите гилзи падна върху ризата на Лурдс и го изгори, преди да успее да я изтръска. Молеше се бензиновите пари да не избухнат.
Зяпачите се разбягаха и Лурдс попита Кристин:
— Защо го направи? Само се опитваха да помогнат.
— Защото някой от тези добри самаряни може да стои там с пистолет или нож — отвърна тя. — Ти си ценна стока. Не знам защо тези хора на летището те искаха, но знам, че други ми платиха много пари, за да те заведа при тях.
— Примамка ли беше?
— Казаха ми, че си падаш по млади жени. Ако съдя по начина, по който ми се нахвърли, явно е истина.
Лурдс не можеше да повярва.
— Как съм ти се нахвърлил? Не съм ти се нахвърлял, млада госпожице.
— Сега забеляза разликата в годините ни, така ли? Преди като че ли не те притесняваше.