— Да.
— Добре. Ще станете, когато ви кажа, и ще вървите след мен. Ще го направите без съпротива. Иначе ще ви счупя ръката. Разбрахте ли?
Лурдс дори не се замисли. Болката беше прекалено силна, за да се съпротивлява.
— Да, разбира се.
— Да вървим тогава!
2.
Лурдс извика, когато Кристин го дръпна за ръката — китката му още беше извита под невероятен ъгъл. Неколцина пътници видяха какво става и се отдръпнаха назад. Лурдс тръгна, олюлявайки се, а Кристин — ако наистина се казваше така — го блъскаше напред. Черни петна танцуваха пред очите му, беше сигурен, че ще припадне.
Мислите му препускаха. Винаги беше така. Независимо какво ставаше с него или около него, умът му се мъчеше да изкопчи отговорите на загадките. А и младата жена, която го бе издебнала и явно го отвличаше — не искаше да мисли, че това може да е прелюдия към убийство, — със сигурност не беше нещо, на което бе очаквал да се натъкне при пристигането си в Истанбул. Това беше загадка, вероятно смъртоносна. Трябваше да намери изход.
— Сигурна ли сте, че сте хванали, когото трябва? — попита той.
Кристин изви ръката му и болката се усили за миг. Коленете на Лурдс се подкосиха, по лицето му изби пот и той примигна, за да отпъди сълзите.
— Тишина, професоре. Правим го тихо и бързо. Говоренето е забранено.
Огромен като мечок мъж с футболна фланелка на „Грийн Бей Пакърс“ пристъпи към Лурдс. Едра жена и две малки момченца вървяха подире му.
— Хей, приятел — рече мечокът с американски акцент. — Добре ли си? Имаш ли нужда от помощ? — погледна към Кристин. — Госпожице, ако баща ви е зле, с радост ще помогна. Аз съм парамедик.
„Баща ли?“ — помисли си огорчено Лурдс.
— На много хора им прилошава първия път отвъд океана — рече здравенякът. — Не им понася местната пиячка.
Проклетото вино! Лурдс реши, че сигурно вони на него и човекът го е подушил. Но явно не беше такъв специалист, за какъвто се мислеше, щом не можеше да направи разлика между пиян и наранен човек.
— Нямаме нужда от помощ — отвърна спокойно Кристин и потупа Лурдс по рамото. — Добре сме. Благодаря за предложението.
— Мен ако питаш — рече мъжът, — баща ти не изглежда никак добре. — Направи крачка към тях и посегна към Лурдс.
Лурдс бе обзет от надежда, когато осъзна, че са започнали да привличат внимание. Със сигурност някой щеше да извика полиция. Полицията в туристическите райони беше многобройна и експедитивна. Щом се появяха, щяха да решат проблема. Само се надяваше ръката му да не се счупи дотогава.
Кристин дори не мигна. Плъзна свободната си ръка към китката му и пъхна нещо в дланта му. После го принуди да вдигне ръка и да й насочи към мъжа. Чу се рязко изщракване, последвано от странно бръмчене.
Две тънки жички се стрелнаха от ръката на Лурдс към мъжа с мечешки размери. Все едно Спайдърмен изстрелваше паяжината си.
Мъжът погледна към жиците, които стърчаха от гърдите и корема му, и извика:
— Какво направи, по дяволите?
На Лурдс му се искаше да каже, че нищо не е направил, но знаеше, че Кристин ще го нарани. Американецът се пресегна към жиците, после започна да се свива, гърчи и тресе. Главата му се мяташе бясно напред-назад.
— Хей, мамо — рече едно от хлапетата. — Татко танцува брейк.
— Харолд! — възкликна едрата жена. — Какво си мислиш, че правиш? Ела веднага тук и остави хората на мира. Харолд! Чуваш ли ме?
Харолд престана да се свива, гърчи и тресе. Приличаше на марионетка с отрязани конци. Политна напред и падна по очи на бетона с разперени ръце. Едно такси наби спирачки на сантиметри от него.
— Харолд! — изпищя жената.
— Татко! — изпищяха момчетата.
После и други хора започнаха да пищят. Всеобщата суматоха нарасна до такава степен, че Лурдс се изгуби в море от уплашени хора. Ако Кристин не го стискаше за ръката, щеше да успее да избяга.
— О, боже мой! — извика едрата жена и задърпа жиците от гърдите на мъжа си. — Той уби съпруга ми! — посочи обвинително към Лурдс.
— Не! — несъзнателно запротестира Лурдс. — Не, не съм! Беше — ох!
От болката дъхът му секна и той за малко не се строполи отново на колене. Без да пуска ръката му, Кристин го сграбчи за яката.
Напразно се мъчеше да се откопчи. Тя знаеше какво прави.
— Вървете, професор Лурдс! Щеше да ми е забавно да видя как ви арестуват, задето опържихте това говедо, но имам други планове за вас.