Дали Дейвис тогава призна, че Исус беше просто още един луд, който беше повярвал, че той е Месията? Не! Дейвис каза, че неговият осведомител е излъгал. Той бе оръдие на Дявола.
Вярвам, че е възможно някъде на този свят една жена да е имала фалшива бременност. И че историята за това някак си се е преиначила, докато е пътувала през толкова много години и милиони мили по Реката. Резултатът: разчу се слух, че жена е родила в един свят, където всички мъже и жени са стерилни. И разбира се, детето трябва да е Спасителят. И така, Дейвис отиде с Ивар на лодката му като ме остави зад себе си. Дейвис не се интересуваше много от това да стигне до предполагаемата кула, в предполагаемото северно полярно море. Той се надяваше, копнееше, да намери сина на девицата някъде на север оттук и да се просне с обожание в нозете на сина. Който досега би трябвало да бъде приблизително на тридесет години — ако съществува. А той не съществува, разбира се. Откакто Ивар и екипажът му отплуваха, изминаха седем години.
През това време срещнах дузина групи мъже и жени, които отиваха нагоре по Реката, за да щурмуват кулата. Те бяха търсачи на истината, за което ги уважавам. Един от тях бе човек, който претендираше, че е арабин. Но някои от последователите му се разприказваха и аз открих, че той всъщност беше англичанин, живял през деветнадесети век. Мой съвременник, малко или много. Казваше се Бъртън, известен по времето си забележителен човек, написал много книги, говорещ много езици, велик боец с меча, баснословен изследовател на много земи в Африка и другаде. Последователите му казват, че случайно се бил събудил в отделението за превъзкресяване, направено от тези тайнствени хора, които са създали тази планета. Те отново го накарали да заспи, но оттогава той често се сблъсквал с тези създания и те го търсели. С какви намерения, аз не знам. Подозирам, че тази история е една от многото приказки за чудеса, които плават през Речния свят.
Ако някой човек можеше да стигне до кулата през многото привидно непреодолими пречки и да хване собствениците на кулата за гърлата, това бе точно този човек. Поне останах с такова впечатление. Но той продължи нагоре по Реката и тогава за последно чух за него. Последваха го и други търсачи.
През цялото това време бях ученик на Рабиа, арабската жена, живяла в периода 717–801 година от новата ера. Тя бе родена в Басра, град на Шат ел-Араб, река образувана от сливането на Тигър и Ефрат. Това беше в древната Месопотамия, където е възникнала шумерската цивилизация, последвана от акадите, вавилонците и асирийците и много други, които се вдигаха и падаха и биваха покрити с прах.
Басра, родният град на Рабиа, не беше далече от Багдад, за който някои хора ми казват, че бил столица на мюсюлманска страна, наречена Ирак в средата на двадесети век.
Рабиа беше суфи и бе известна в мюсюлманския свят по нейно време и по-късно. Суфите бяха мюсюлмански мистици, чиито неконвенционален подход към религията често бе причина за преследване от страна на правоверните. Това не ме изненада. Навсякъде по Земята ортодоксалните са мразили неортодоксалните и тук също е така. Удивителното е, че след смъртта на Суфите, те често ставали светци на правоверните. Те вече не представлявали опасност.
Рабиа ми разказа, че дълго време е имало и еврейски и християнски суфи, макар не толкова много и те били приети като равни на мюсюлманските суфи. Всеки, който вярва в Бог, може да стане суфи. Атеистите не трябва и да се опитват. Но има и други изисквания за да се стане суфи и те са много трудни. Също, за разлика от ортодоксалните, мюсюлманските суфи вярват в равенството на мъжете и жените, една неприемлива вяра за ортодоксалните.
Много мои приятели от Париж в края на деветнадесети и началото на двадесети век (Аполинер, Русо, Сатие и много други, те бяха легион и легенда, велики поети, писатели и художници, които бягаха от ортодоксалните в бъдещето, къде са те сега?) щяха да бъдат отвратени или щяха да се изсмеят презрително, ако знаеха, че искам да стана суфи. Понякога се смея на себе си. Кой може да направи това?
Рабиа казва, че изминала Пътя нагоре докато е познала върховния екстаз, виждайки Божията слава. Може би и аз бях способен на това. Няма гаранция. Тя е мой учител, но само аз със собствените си усилия мога да постигна това, което тя е постигнала. Други са го направили, въпреки че са много малко. И после тя добавя, че моите стремежи може и да са за нищо. Бог избира тези, които ще познаят Пътя и Пътеката.