Реакциите не закъсняха.
Както е известно, българите се делят на два вида — конспиролози- рационалисти и конспиролози-мистици, а неконспиролози изобщо няма (с изключение може би на телевизионните новинари, но и за тях не сме сигурни, понеже знаем само какво говорят по служба, но не и какво мислят наистина). Затова и версията на адвоката Гатешки породи два съвсем различни вида мнения. Рационалистите — които в началото бяха абсолютно мнозинство — реагираха невъздържано и ехидно. Въпросите, които те задаваха, се свеждаха горе-долу до едно: ще стигне ли наглост на следствието, за да изкара Гошев невинен с такива щури хипотези — или все пак няма да му стигне наглост и ще помоли бизнесмена със славно минало и дълбоки джобове да си съчини някакво друго смекчаващо вината обстоятелство? Въпросът дали е продажно следствието беше толкова ясен на всички, че дори не се обсъждаше. Общото мнение беше, че доказателствата трябва наистина да са много неудобни, щом следователят не може да ги натъкми до нужното на Гошев състояние и трябва адвокатът да му помага с такива шантави предложения…
Мистиците реагираха с известно закъснение и доста плахо. Пръв глас в защита на идеята на Гатешки издигна седмичникът „Черен капитал“, който публикува цял списък със случаи на омагьосване от книга, взети главно от средновековни хроники. Това на пръв поглед беше странно: редакционната линия на „Черен капитал“ бе прочута с вулгарния си материализъм и вестникът не бе уличаван в никакви залитания към мистика и магия. Впрочем „Безсмислен труд“ обясни залитането много просто, като напомни слуховете, че собственик на „Черен капитал“ е не кой да е, а самият Илия Гошев. На тази нападка „Черен капитал“ отговори с нова версия — че магическата книга е подхвърлена на Гошев нарочно от негов известен противник в бизнеса, с цел да го подтикне към убийство и да го вкара в затвора. Противникът не беше назован по име, но в косвеното описание всеки можеше да познае Генади Симеонов, също като Гошев — бивш борец, и според някои слухове — мажоритарен собственик на холдинга „Безсмислен труд“…
Бомбардираният с неудобни въпроси следовател Бохосян отначало отричаше всичко, но след седмица изведнъж призна, че във веществените доказателства по делото наистина фигурира старинен ръкопис със заглавие „Тайна книга на богомилите“. На полуехидно-полутрепетно зададения въпрос за ролята на ръкописа в престъплението Бохосян отговори мъгляво и лаконично: „Още е рано да се каже“.
Общественото мнение продължи с догадките. Мистиците преминаха в атака, припомняйки, че навремето богомилските свещеници са били смятани за върли магьосници. Рационалистите се поинтересуваха откъде у Гошев — човек, меко казано, слабо културен — е попаднал средновековен ръкопис. Отговорът дойде доста бързо: някой реши, че Гошев е сложил ръка върху контрабандата на антики. В хора от мнения се вклини адвокатът Гатешки, който на брифинг обяви, че автентичността на ръкописа е потвърдена от експерт. След кратко замисляне репортерите се юрнаха към катедрата по средновековна литература в университета. В катедрата ги очакваше разочарование, тъй като специалистът по богомилска литература се оказа в командировка — изучавал някакъв ръкопис в манастира „Св. Влад Цепеш“ край румънския град Ибанещ и щял да си дойде след седмица. Всички от катедрата обаче казваха, че „Тайната книга на богомилите“ е позната само като заглавие и се смята за безвъзвратно изгубена. Никой не си призна да е викан от следствието за експертиза и репортерите бяха посъветвани да чакат завръщането на доцента Венедикт Йорданов (така се казваше специалистът по богомилите).
Междувременно конспиролозите-рационалисти поставиха интересен въпрос: що за експертиза ще установи дали книгата е омагьосана? Университетските кадри дружно заявиха, че специалисти по магия при тях няма. Някой зевзек предложи Бохосян да иска съдействие от следствените служби на Камерун, където, казват, освен съдебни медици имало съдебни магьосници, а всички шамани се водели на полицейски отчет и при зачестяване на необясними смъртни случаи ги викали за обяснение. Впрочем бързо се намериха разумни хора да напомнят, че африканските шамани не работят с книги, а карат по вуду-технологии и най-малкото не знаят старославянски. Тук в центъра на медийно внимание незнайно как се намести някакъв украинец по фамилия Дацюк. Той се представи като хуманитарен технолог, изрази съмнения, че в „Тайната книга“ се използвали трикове от невролингвистичното програмиране и предложи услугите си да я изследва срещу скромен (по неговите представи) хонорар. Обществеността още не беше смелила това предложение, когато пред камерите изникна друг украинец, по фамилия Якимец, който незабавно опроверга Дацюк, в смисъл че последният не бил никакъв хуманитарен технолог, а обикновен философ-хегелианец, тесен специалист по трета глава от „Феноменология на духа“, тоест човек във висша степен изостанал от съвременността. „Той — повтори преводачът думите на Якимец по адрес на сънародника му — още не е излязъл от шинела на Гегел“. От този цирк коментаторите и от двата лагера разбраха само това, че украинците владеят играта „Прееби сънародниче“ не по-зле от българите.