Така горе-долу се ражда идеята за компютърна програма, анализираща различни текстове с цел автоматично откриване на „командни“ фрази. Написването на самата програма, включваща ред техники от НЛП и лингвистичен анализ (който впрочем също се съкращава като NLP — natural language processing), по различни сведения отнема на Рангел и хванатия за помощник Мирон Крачунеску между три и девет месеца.
Тук може би трябва да споменем особеното мнение на някои наблюдатели относно ролята на нашия човек в този процес. Нереално е, казват тези наблюдатели, един неспециалист нито по НЛП, нито по NLP (извинете за каламбура) за нула време да събере всички нужни знания и да надскочи върховите постижения и в двете дисциплини със своята скалъпена програма. Според тях софтуерът на Рангел е откраднат от някоя секретна разработка на израелските технопаркове. Подобна, но още по-радикална версия разтиражира вестник „Системен монитор“, известен с конспирологичния си семитоцентризъм. По мнението на този вестник, „лицето Рангел Ст. Лалов“ (както именуваха там нашия герой) е изпълнявало мисия на еврейските тайни служби. Страниците на „Системен монитор“, посветени на нашия въпрос, изобилстват от съкращения като МОСАД, ЦАХАЛ и ШАБАК; споменава се често някакъв Менцел Каган, полковник от отдела за унтерпсихологически операции (неизвестно към кое ведомство) и по съвместителство заместник-директор на фондация „Открехнато общество“ за Източна Европа. Споменава се още някой си Барух Якимовски, пряк ръководител на операцията с участието на Рангел, чиято цел била израелската военщина да сложи ръка върху старославянските и богомилските тайни знания в областта на психопрограмирането… (Явно в „Системен монитор“ се придържаха към мистичната версия за случая „Гошев“.) Така или иначе ние не можем да проверим тези твърдения, най-малкото защото нямаме свои хора в ЦАХАЛ и ШАБАК, затова по-нататък ще се абстрахираме от тях, а тук ги привеждаме само за пълнота на изложението.
Създаването на програмата-анализатор на базата на НЛП и NLP се потвърждава от ред свидетели на нейната работа в различни фази на проекта. Изглежда алгоритъмът е можел да анализира различни езици, тъй като първата версия е работела със съвременен български, а не със старославянски. Мирон Крачунеску казва, че е пускал интернет-паяк, за да изсмуче материали от сайтовете на „Безсмислен труд“, „Черен капитал“, „Системен монитор“ и да ги прекара през анализатора в началната фаза на обучение на системата. Твърди се също, че Рангел е анализирал текстове от тези вестници и е открил в тях цял куп кодирани мозъчни команди (макар че смисълът им се оказва доста далеч от очаквания). Рангел обаче не дава на никого отчетните файлове с командни фрази, така че днес можем само да съжаляваме за тяхната геройска смърт заедно с целия харддиск няколко месеца по-късно. Такъв ни бил късметът — деянията на подпраговата журналистика да останат неизвестни за нас (макар че за самата подпрагова журналистика това несъмнено е късмет).
Да се върнем обаче към историята. Горе-долу по същото време, когато анализаторът дава първите резултати, самият Рангел е зарязан от жена си. (На делото по развода тя се аргументира с острия финансов непукизъм, превърнал съпруга й в (цитираме) „инструмент с нулева доходност“.) Това кара нашия човек временно да се прибере в старата си родина, където намира някакви връзки и чрез тях опитва да продаде програмата си на Института за изследване на демокрацията (ИИД). Тук започва една доста тъмна част от историята, която ние ще се постараем според силите си да осветлим. Работата е там, че освен анализатора Рангел вече бил създал и кодер, тоест програма за кодиране на нужните психични команди в някакъв текст. Мирон Крачунеску във всеки случай казва, че правата и обратната задача се решавали горе-долу еднотипно, тоест след като вече са имали анализатора, създаването на кодера е било въпрос на малко допълнителен труд. И така, Рангел урежда среща с един от директорите на ИИД и му предлага в пакет анализатора и кодера за доста скромна сума. Директорът го отрязва категорично. Рангел мисли, че човекът просто не осъзнава важността на скритите психични команди за правилния ход на демокрацията, но после го открехват, че е поискал недопустимо малко пари; трябвало, казват, да се пазари за десетина пъти повече, но непременно да уважи и директорския джоб. Не след дълго връзката на Рангел успява да поправи грешката и урежда изключително солена (за института) и сладка (за директора) сделка. Това движение на пари през кипърски банкови сметки дава допълнителни аргументи за „Системен монитор“ в полза на дългата ръка на Менцел Каган (още повече, че ИИД се финансира от фондация „Открехнато общество“!), но ние с вас вече знаем каква е работата и ще отминем тези инсинуации с усмивка.