По едно време много внимание се отделяше на думите на Крачунеску, че програмата зависвала точно когато обработвала изречението „Словото стана плът“ (което някои интерпретираха като „Софтът стана хард“). Не след дълго обаче някой разобличи това изречение като плагиат от „Хазарския речник“ и доверието към показанията на молдовския хардуерист тръгна да пада главоломно.
А произходът на последната и най-интересна версия, която ще изложим тук, е изключително странен и заплетен. Ние бихме казали — не по-малко странен и заплетен от самия случай „Гошев“ и от богомилския вирус. Версията е описана на английски език във файл, намерен в стар лаптопски харддиск, купен от циганския битак в канала до Сточна гара за два лева. Авторът на файла се е подписал като „Интелигент Майкъл Сингх“; текстът е оформен като доклад до началника на Сингх и се занимава главно с отношенията между две организации — Програмата „Лукач“ и Комитетът „Лукач“ (по-късно търсенето в интернет не откри следи от организации с такива имена). Но към края на файла тайнственият интелигент със сикхска фамилия изведнъж, сякаш се отчита за поставена задача, почва да излага съображения относно богомилския вирус.
Отначало Сингх цитира теорията на някой си Поршнев, според която човешкият език при своето зараждане се е състоял само от команди (от типа на „Дий, другарю!“, уточнява интелигентът за недосетливия си шеф). Тъй като прачовекът от онова време е бил много силно внушаем — също като сегашните олигофрени, — той е бил неспособен да противостои на командата, нямал е сила да не я изпълни. Много време е трябвало да мине, докато внушаемостта на човека падне и той се научи да не изпълнява командите — и тъкмо оттам започва взривното развитие на човешкия интелект… Но по същия начин, казва Сингх, днес компютърните езици се състоят от команди, на които процесорът не може да противостои. И ако направим аналогия с човека, то за машинен интелект ще имаме право да говорим чак когато компютърът се научи да не изпълнява командите — или да ги изпълнява, но по свое усмотрение! И според Сингх, в програмата на Рангел, която е била бездруго доста сложна, „Тайната книга“ е заченала някакви елементи на изкуствен интелект, проявяващи се в отказ от изпълнение на някои процесорни инструкции…
Естествено, компютърните експерти дружно плюят по тази хипотеза, обвинявайки неизвестния автор в мистицизъм и софтуерно шаманство. Няма да спорим, хипотезата може да е далеч от научната истина. Затова пък е близо до научната правда. Както бил казал навремето Шрьодингер: „Тази теория е прекалено красива, за да бъде грешна“. Според Сингх богомилският вирус е не само вирус, а и нещо като интелектуален сперматозоид, оплождащ с разум заразените машини. С което богомилите се признават не само за вирусописачи, но и за специалисти по изкуствен интелект…
Някакви ентусиасти вече предположиха, че в Средновековието вирусът на „Тайната книга“ събуждал разума в заразените хора по същия начин — карал ги да не изпълняват командите на обществото. (Макар че в замяна им инсталирал нови команди, например рязане на глави със сърп. Впрочем за рязането на глави някои твърдят, че било следствие от бъг във вируса, проявяващ се при смяна на културната платформа.) Естествено, може да се съжалява за нелепия край на Рангеловия експеримент. Но така или иначе началото е дадено, идеята вече се носи по света и делото на нашия човек сто на сто ще има продължители. Може би това ще са библиотекарите-мормони в щата Юта, може би — хората на интелигента Сингх в тайнствения комитет „Лукач“. А може би и любимецът на „Системен монитор“ Барух Якимовски в своя Институт за когнитивна топология към МОСАД.
София, август 2002, октомври 2003