Докато Юра задаваше въпроси и записваше нещо на настолния календар, Настя се оглеждаше в огледалото, което също като в нейния кабинет беше прикрепено към вътрешната страна на вратата на шкафа. Браво бе! Очите червени и гневни, лицето подпухнало, косата разчорлена, бретонът сплъстен, по светлата копринена блузка — мокри петна. Направо Мис „Петровка“ 38. „Трябва да се гримирам — кой знае откъде се пръкна в главата й нова мисъл. — И да се обличам по друг начин. Ходя като някакво плашило. Освен това, ако се гримирам, ще ме е страх да плача, за да не се разтече тушът. Край, решено, от утре започвам да обръщам внимание на външния си вид. Защото инак така и ще умра, без да съм поносила женски дрехи“.
— Настюха, слушай сега — каза Коротков, след като затвори телефона. — Яровой, Кирил Андреевич, роден осемдесета година, живеел с родителите си, които в момента на убийството са отсъствали от града, били са на курорт в Естония у приятели, сега са извикани в Москва, утре трябва да пристигнат. Яровой е работел като куриер, разнасял е по домовете сметки за мобилни телефони. Регистриран е в психодиспансера и в тази връзка е освободен от военна служба. Не е задържан, нормални отношения с милицията, никой никога не се е оплаквал от него. Съседите казват — кротко, учтиво момче, много спокойно, само дето нямал никакви приятели. Родителите на Яровой им оставили ключ от апартамента — в случай че момчето се разболее. И изобщо да го наглеждат. Крехко здраве, често вдигал висока температура, придружена от бълнуване и загуба на съзнанието. Така казват съседите. Та значи отишли да видят Кирил и да го поканят на вечеря, а той лежал мъртъв в хола.
— От какво е умрял?
— По предварителни данни — от счупване на шийни прешлени. А по-точно ще ни кажат след аутопсията, ще трябва да почакаме. Направих уговорката — можеш да отидеш при момчетата, ще огледаш жилището заедно с тях. Разбира се, ако искаш.
— Искам. Благодаря, Юрка, ти си истински началник.
— И вече няма да плачеш, нали?
— Ще се постарая.
Да, няма никакви съмнения, това беше Фена. Всички стени в стаята му бяха отрупани със снимки на групата „Би Би Си“. Сред тях нямаше нито един портрет на Светлана Медведева, всички снимки бяха малки, направени по време на концерти на групата, лицата практически не се различаваха, а само фигурите на сцената.
— Намерихме тук калъф от видеокамера, а самата камера липсва — съобщи на Настя оперативният работник от районното управление, който пръв бе дошъл на мястото на убийството на Кирил Яровой. — Прилича на въоръжен грабеж, прераснал в убийство. Знаели са, че момчето е хилаво, болнаво, в момента е само, мислели са да не прекаляват, но той е започнал да се съпротивлява.
— А наистина ли е хилав? — учуди се Настя.
— Две педи от земята, както се казва. Среден на ръст, мършав, да се чудиш какво го крепи, но явно е тренирал — я вижте какви тренажори има. И експертът веднага каза, че мускулатурата му е развита. За такива казват: мършав, но жилав. Вероятно престъпниците не са очаквали той да се съпротивлява, но ето, че го е направил. И си е изпатил. — Оперативният работник на име Левко покрусено въздъхна.
— Взлом ли е бил?
— Не, изглежда сам им е отворил. Бравата е в идеално състояние, нито една драскотина. На вратата няма шпионка, не е можел да види кой му е дошъл на гости. А и да имаше, не е сигурно, че Яровой би видял кой стои зад вратата. Съседите казват, че е имал лошо зрение, но много се притеснявал от очилата.
— Освен камерата изчезнало ли е нещо друго?
— Ами аз откъде да знам! — Левко разпери ръце. — Когато дойдат родителите, те ще кажат. Техниката очевидно цялата си е на мястото, освен камерата, разбира се, а за пари и ценности нищо не мога да кажа. Но по бъркотията, която намерихме, личи, че престъпниците са търсили нещо.
— Защо казвате „престъпниците“? Откъде се знае, че са били неколцина? — попита Настя.
— От опита ни — разсмя се Левко. — За въоръжен грабеж човек не тръгва сам. Най-често са трима, по-рядко четирима, още по-рядко — двама.
Настя бавно обикаляше апартамента, отваряше шкафове, издърпваше чекмеджета. Самата тя не знаеше точно какво търси, но нали трябваше да има нещо, освен психиатричната диагноза и снимките на групата „Би Би Си“, което да свърже убития Кирил Яровой с безумния Фен. Тя трябваше да бъде сигурна, че Фена е мъртъв и не е нужно да го търсят повече. Или обратното, да получи потвърждение, че трябва да продължат издирванията.