Женя обикновено ходеше да обядва с другите служители в близко заведение. Днес обядът се проточи по-дълго от обикновено — Катя от отдела по маркетинг имаше рожден ден и поръча за всички шампанско и десерт.
Когато се върна в приемната, Женя се накани да довърши превода на немски на един, съставен от баща й, проектодоговор. Вече беше включила компютъра, беше отворила пред себе си специалните речници, когато светна лампичката — баща й я викаше.
Женя влезе в кабинета с бележник и химикалка в ръце — идеалната секретарка, въплъщение на сдържаност и акуратност.
— Обадиха ми се от милицията — сухо каза баща й, без да вдига поглед от книжата. — Този човек няма да те безпокои повече. Мъртъв е.
— Как така мъртъв? Убили ли са го?
— Точно така.
— Кой? Милиционерите ли?
— Не знам. Съобщиха ми само, че са го намерили и че е убит. Свободна си.
Убит… Убит… И Игор никога повече няма да й се обади. И няма да я помоли за помощ. И няма да я извика да гледа поредния запис. Тя вече няма да го види. Какво пък, значи е дошъл моментът.
Женя седна зад бюрото си, извади от чантата си малко бележниче и намери телефонния номер на Лесников. „Само дано си е на работното място — мислено се молеше тя. — Само да вдигне телефона“.
— Слушам ви — чу се неговият глас и Женя отново, както и първия път, когато той й се обади, почувства как страните й пламват.
— Игор Валентинович, обажда се Женя Рубцова.
— Да, Женечка, слушам ви внимателно. Вече знаете какви новини имаме, нали?
— Знам, татко ми каза. Игор Валентинович, трябва да ви видя. Това е много важно и много спешно.
Глава 21.
От снимката я гледаше лице, което нямаше нищо общо с композиционния портрет, съставен по думите на Женя Рубцова. Освен това този човек не беше никакъв блондин и очите му не бяха сини, и беше нисък на ръст. Настя добре познаваше този феномен, още като малка се бе смяла, когато почиваше с родителите си на черноморското крайбрежие в Грузия: местните любовчии подвикваха на шатенките: „Ей, блондинче!“. На тези мургави грузинци с гарвановочерни коси всички жени от славянски тип им изглеждаха блондинки. И с ръста всичко е ясно — Женя е нисичка и всеки, който е по-висок от нея, й изглежда снажен. Колкото до очите, просто не ги е видяла добре. Странно е, разбира се, че когато са съставяли портрета, не са взели предвид тези подробности — та нали това са основите, АБ-то на криминалистиката. Впрочем възможно е и да са ги имали предвид, да са задавали на Женя много уточняващи въпроси, но тя…
Настя гледаше цветната снимка на Кирил Яровой и си припомняше всичко, което й бе разказал Игор Лесников за Женя Рубцова.
След като завършил института, баща й бил изпратен като млад специалист в дълбоката провинция, където честно отработил задължителните три години. През тези три години той периодично се срещал с местната красавица, без да има предвид нищо сериозно. А и момичето някак не предразполагало към сериозни намерения — било весело и безгрижно, на драго сърце си пийвало с Рубцов (и не само с него), тичало по танцови забави и си тръгвало оттам всеки път с нов кавалер, не отваряло дума за брак. С една дума, всичко това задоволявало Рубцов. Като минали трите години, той се върнал в Москва, а след още две случайно научил, че онази жена родила дете от него. Рубцов незабавно отишъл при нея, преизпълнен с благородното намерение да се убеди, че детето наистина е негово, и в случай на положителен отговор да реши въпроса с оказването на материална помощ на младата майка. Нямал намерение да се жени за нея, но и да се отрече от бащинството, не влизало в плановете му.
Това, което видял, когато пристигнал в провинциалното градче, хвърлило Рубцов в ужас. За две години съвършената красавица се била превърнала в дебела, алкохолизирана лелка, занемарена, с избити зъби и постоянни синини по лицето. Момиченце на година и половина с мръсна, лекьосана рокличка надничало от ъгъла на неразтребената стая, хвърляйки на Рубцов погледи, изпълнени със страх и злоба. Той не се поколебал нито секунда, а веднага изтичал в милицията при участъковия, разпитал какво трябва да направи и как, къде и какви документи трябва да оформи, на кого да занесе документите, а на кого — нещо друго, с цел най-спешно разглеждане на случая. За негов късмет майката посочила Рубцов като баща и неговото име било вписано в акта за раждане на детето. Това съществено облекчило решаването на проблема.