След известно време Рубцов се върнал в Москва с дъщеря си. По това време неговите родители вече били починали, но някъде в Калинин живеела някаква леля по линия на майка му и новоизпеченият баща я помолил да се премести да живее при него. Леля Рая, или просто Раечка, както я наричали всички заради веселия й и дружелюбен нрав, веднага дотичала на помощ на племенника си, когото не била виждала няколко години, от погребението на майка му, и поела всички грижи по отглеждането на Женечка, както и по цялото домакинство. Раечка не одобрявала прекалено строгите методи на възпитание, които прилагал племенникът й, но не смеела да спори с него, а може би и не искала, предпочитала да прави всичко посвоему, но без да го афишира. Тя разрешавала на Женечка много от нещата, които забранявал строгият й баща, но тайно, така че той да не научи. „Защо да разстройваме татко ти? — казвала тя. — Нека си мисли, че го слушаме. Татко ти много работи, уморява се, нека поне вкъщи да се отпусне и да не се нервира“. Естествено, имало забрани, които не можела да прекрачи дори добрата Раечка, например забраната на детето да се купуват скъпи дрехи, да не говорим за украшения. Затова пък с разрешението на родственицата, която винаги била готова за невинна лъжа, Женя можела да ходи денем с приятелки на кино, да ги кани на гости, за да пият чай с възхитителни домашни курабийки.
Раечка починала преди една година. И от този момент девойката се озовала заключена сред строгите правила, въведени от баща й, като в затвор. Бащата безумно се страхувал, че лекомисленото отношение към живота, влечението към мъжете и към алкохола ще се предадат на дъщеря му по наследство, не криел от Женя своите опасения и следял поведението й по-педантично от биолог експериментатор, който наблюдава под микроскоп делението на клетка. До деветнайсетата година на Женя Рубцова в живота й нямало нито една романтична история, тя не се е срещала с момчета и нито веднъж не се е целувала, всички нейни представи за околния свят били извлечени или от книги и филми, или от собствения й опит, който благодарение на баща й бил крайно оскъден и строго регулиран: училище, работа (под негово наблюдение) и курс по немски.
И изведнъж се появява един младеж, който обръща внимание на Женя, изпраща я чак до вкъщи, но се страхува да я доближи, гледа я с възторжени очи, а после й пише писма. Какъв е той в нейните представи? Разбира се, най-хубавият, най-красивият, най-прекрасният. Естествено той прилича на онези романтични герои, които тя е виждала на екрана или за които е чела в книгите. И точно толкова естествено е, че той по никакъв начин не може да бъде дребен, с тесни рамене и грозничък.
„Тя си го е измислила — тъжно констатира Настя. — Виждала е едно, но е искала да види съвсем друго. И е запомнила не това, което е било в действителност, а което й се е искало да види. И никакви криминалисти не биха могли да променят нещата, в този случай е нужен не криминалист, а психоаналитик. Каква съм глупачка! Та нали Лесников ми разказа тази история от самото начало, още преди да изпратим Женя за пръв път в лабораторията. Трябваше да се сетя, че в нейната глава всичко се е изопачило до неузнаваемост. Трябваше, та нали съм жена, как можах да не се сетя за това!“
Настя извади от папката ксерокопията на писмата, които Женя бе получила от загадъчния си почитател, и няколко листа, иззети от жилището на Яровой и написани на ръка. Разбира се, последната дума щеше да бъде на експертите, но тя и без каквато и да било експертиза виждаше, че почеркът е един и същ. Инересно, как ли би реагирала Женя Рубцова, ако сложеха пред нея снимката на Кирил и й кажеха, че именно това е въпросният висок синеок блондин? Сигурно не би повярвала и не би разпознала младежа на снимката дори под заплаха от разстрел. Този реален образ е бил зачеркнат от паметта й още в момента, когато тя е уловила неговия заинтересован и възхитен поглед. В момента, когато момичето за пръв път го е видяло пред своя блок, той вече е бил широкоплещест светлокос красавец. И такъв си е останал. Момиче, което не пие и не пуши, не завързва опасни познанства и не посещава места, където такива познанства може да се осъществят. Момиче, чиито разходи са строго ограничени на принципа: не можеш да имаш нищо над минимално необходимото, ако не си спечелила пари за него. Момиче, насила изтръгнато от живота и посадено в тясна клетка, което няма и представа как трябва да се подреждат отношенията между хората, защото средата на общуването му е тясна и еднообразна. Момиче, пазено от реалните проблеми и съответно неспособно да разпознава тези проблеми, камо ли да ги решава. Двете страни на един медал. Татко Рубцов вероятно е забравил, че всеки медал има две страни, искал е в нарушение на общоприетите закони да създаде медал само с една страна, стремил се е към абсолютната печалба и е загубил, защото законите не бива да се нарушават. Боговете може жестоко да ти се присмеят за това.