Игор Лесников се връщаше на „Петровка“ в състояние на пълно недоумение и дълбока озадаченост. От срещата с Женя Рубцова, за която тя бе настояла, тъй като се налагало много спешно да говори с него за нещо важно, Игор бе очаквал какво ли не — откровено любовно признание, искане да й обясни какво се е случило с Кирил Яровой, въпроси как са успели да го открият. Но Женя дойде на срещата, за да му каже нещо съвсем друго.
— Игор Валентинович… Нали ми разрешихте да ви наричам просто Игор?… Игор, моля ви да ми помогнете. Струва ми се, че с баща ми не всичко е наред — произнесе тя ясно и твърдо, като гледаше Лесников право в очите.
И обясни на смаяния Игор причината за своите тревоги. Честите отсъствия, тайнствените преговори, големите суми пари в брой, които се съхраняват вкъщи ту по няколко дни, ту цели месеци, а после изчезват някъде.
— Да не си помислите, че съм доносница, просто ми се иска да имам някаква яснота. Ще бъда щастлива, ако проверите всичко и ми кажете, че баща ми е честен човек и няма от какво да се страхувам. Тогава ще мога да спя спокойно. А така постоянно треперя от страх, че или ще го пратят в затвора, или направо ще го убият. Игор, моля ви, помогнете ми, аз си нямам никого, нямам дори с кого да се посъветвам.
„Крушата на пада по-далече от дървото — усмихна се вътрешно Лесников. — Отначало татенцето заподозря нещо по отношение на дъщерята и се обърна към милицията с желанието или да разсее своите подозрения, или да получи точна негативна информация, а сега дъщерята прави абсолютно същото. Е, готви се сега, татко Рубцов. Ако наистина с теб не всичко е наред, сам си си виновен, дал си добър пример на дъщеря си“.
— Женечка, аз работя в отдел, който се занимава с убийства, тежки телесни повреди и изнасилвания. Икономическите престъпления не са в моята компетенция, с тях се занимават дори не в милицията, а в Управлението по борба с икономическите престъпления. Аз едва ли ще мога да ви помогна.
— Но нали можете да помолите някого от това управление. Те да проверят — настоя Женя. — Моля ви, Игор, толкова съм самотна и толкова се страхувам…
Странно момиче, само се навира в устата на лъва. Добре, да допуснем, че с бащата всичко е наред, че той не е замесен в нищо престъпно, аз ще изясня това, ще й го кажа и тя ще се успокои. Вероятно очаква от мен именно този резултат. Ами ако се случи обратното? Нима тя разчита да спи спокойно, ако научи, че правоохранителните органи отдавна точат за баща й дългия си остър зъб?
— Женя — предпазливо изрече Лесников, — вие сигурна ли сте, че искате да знаете истината? Не бива да изключваме, че тя няма да ви хареса. Помислете си добре.
— За всичко съм помислила. И ако има вероятност баща ми да влезе в затвора, аз трябва да съм подготвена за това. Ще започна да заделям по малко пари за всеки случай, ще започна някакъв курс, за да получа професия, ако не мога повече да работя като негова секретарка… Игор, винаги е по-добре да знаеш истината, дори тя да е неприятна, тогава можеш да се подготвиш за последствията и да ги посрещнеш с отворени очи. Ако си затворя очите и си внуша, че нищо не се случва и не е нужно да се готвя за каквото и да било предварително, неприятните последствия може да се стоварят върху мен като стихийно бедствие, с което вече не ще мога да се боря.
„Дявол да го вземе, излиза, че тя не е чак толкова малка, колкото си мислех. И никак не е глупава. Както обича да казва нашият Коля Селуянов, умна е не за възрастта си“ — мислеше си Лесников, докато крачеше по дългия коридор, по чието продължение бяха разположени кабинетите на служителите на Управлението за борба с икономическите престъпления.
— Говори ли ти нещо името Роман Дмитриевич Рубцов? — попита той своя стар познат Абдусамат Хасанов, когото за по-кратко колегите наричаха Самат.
— За фирма „Конект“ ли говориш? — намръщи се Самат.
— Чувал съм я. А теб защо те интересува?
— Ами, нали разбираш, дъщерята на този Рубцов ме помоли. Тревожа се, казва, страхувам се да не би баща ми да е замесен в нещо престъпно, искам да се убедя, че не съм права.
— Твоя позната ли е? — намигна разбиращо Хасанов. — Използваш служебното си положение за лични цели?