Вратата на асансьора едва бе започнала да се отваря, но Олга вече чу познатия шум от апартамента над техния. „Светка пак прави купон — помисли си тя равнодушно. — Ей, това момиче няма спиране. Трябва да се омъжи, че то жилището й се е превърнало в хан“. Шумните сборища у съседката не нервираха Олга, тя умееше да не им обръща внимание. Вярно, самата Светлана доста я дразнеше със своята безцеремонност, когато цъфваше у Плетньови точно когато в собствения й дом беше пълно с гости. Съседката наричаше това „да си почина“. Затова всеки път, щом чуеше шум от весела компания, Олга започваше да се готви за неизбежното посещение на Света.
„Днес това ще е много неуместно — мислеше си Олга, докато търсеше ключовете в чантичката си, — останала съм без сили, иска ми се само да взема хладен душ и да си легна. И да не разговарям с никого. Паша разбира това, ще кротува като мишка, дори ще ми донесе чай в леглото. Как ли да се отърва по-бързо от Светка?“
Вече й се мержелееха някакви идеи по въпроса, но те се оказаха излишни: още с влизането Олга чу гласове. Единият беше на Павел, другият — на Светлана. „Е, това е то, ще трябва да я изтърпя“ — обречено въздъхна тя.
Изглежда, гостенката бе сварила Павел неподготвен, защото той беше само по шорти, дори без тениска. Виж, Светлана цялата блестеше и искреше като пъстра новогодишна играчка. Изопнатата по тялото й яркосиня фланелка от някаква еластична материя подчертаваше изумително оформения й бюст (Олга не можеше да й отрече това) и красиво се съчетаваше с късата й светлоруса коса. Тесният минижуп кой знае защо беше в наситено розово, което според Олга изобщо не подхождаше на цвета на фланелката. Шията, дълбокото деколте и коленете на момичето искряха в напълно буквален смисъл — кожата й беше покрита с нежен фон дьо тен. На устните й блестеше лъскаво червило, в седефено преливаха сенките на клепачите и ружът на скулите й. Светлана безспорно бе красива, няма две мнения, но всичко това беше прекалено ярко, прекалено крещящо. Беше натрапчиво като самото момиче.
— Ау, Льолечкаа — проточи Светлана с неочаквано дрезгав глас, който никак не пасваше на нейния бляскав облик, — аз пък се отбих у вас да си почина. Главата ми се пръска, вече станах луда от тези неспирни гости.
— Щом ставаш луда, не ги кани — отговори Олга, без да се старае да бъде много учтива. — Вечно става така — каниш хора, а после се оплакваш. Павлуша, включи чайника, ако обичаш, аз сега ще се преоблека и ще се присъединя към вас.
Тя отиде в стаята си, като в движение разкопчаваше и събличаше влажните си от пот дрехи. Небрежно хвърли полата и блузката на един фотьойл и отиде до огледалото. Обективно погледнато, Светлана беше много по-красива. Когато беше създавала тази вятърничава глупачка, природата явно не бе пестила багри — беше й дала естествена светлоруса коса, изразителни очи и апетитни дори без червило устни, да не говорим за чудесния цвят на лицето, останал все още читав след толкова алкохол, цигари и такъв чудовищен начин на живот. Интересно, защо Светка никога не й се сърди, дори когато среща неприкритата недоброжелателност на домакинята? Нима е от онази порода хора, които и в лицето да ги заплюеш, ще кажат „дъжд вали“? Или има нещо друго? Изглежда, че има друго, макар че Павлушка никога дори не е намеквал, че лекомислената певачка от горния етаж му харесва. Ако между тях има нещо, тогава естествено Светка ще търпи от страна на Олга всичко, дори откровена грубост и (пу, пу, да не чуе дяволът!) шамар, защото как би се отбивала у тях „по съседски“ при открита вражда? От ясно по-ясно е, че до леглото все още не се е стигнало. Ако Светка беше любовница на Паша, той преспокойно щеше да се качва при нея за интимни наслади и нямаше да е нужно съседката да им идва на гости. Явно хлапачката е хвърлила око на Павел, затова тича у тях при всеки удобен случай, планомерно провеждайки глупавата си политика на омагьосване на желания съсед. „Че какво? Нашият Павлушка е добра партия — с насмешка си помисли Олга, докато закопчаваше на талията си леката, почти безтегловна плажна поличка. — Пари, работа, прекрасно образование — международно право, никак не е за пренебрегване. Че и връзки. Ех, Светка, глупавичка си, глупавичка, напразно се трепеш. Само ако знаеше…“
Когато се върна в кухнята, Олга завари почти идилична картина. Павел приготвяше чая, а Светлана пържеше на котлона салам.
— Сядай, Льолечка — дрезгаво пропя момичето, — сега ще ти сложим да хапнеш. Вече всичко е готово.
— Май съм дошла на гости — промърмори Олга. — Ти ли си ни вече домакинята, Светка?