Павел беше приклекнал пред нея и нежно галеше ръцете й.
— А къде е?
— Аз получих каквото заслужавах. Не исках да се омъжвам, да нося отговорност за някого, да се задълбочавам в нечии проблеми, да се тревожа за нечии неприятности, трудности и болести. Исках лек живот, който се състои само от удоволствия и радости, живот, при който всеки момент можеш да се отдръпнеш и да не поемаш върху себе си чуждите проблеми. Паша, разбрах това едва днес, докато седях пред следователя. Знаеш ли, той ме попита: толкова години сте живели с Рубцов, той не е женен, вие нямате деца, защо тогава не се разведохте с мъжа си, за да се омъжите за Роман Дмитриевич? Да не би да предчувствахте как ще свърши това? Да не би да знаехте, че той е престъпник? Разбираш ли, следователят ме подозираше, че съм участвала в далаверите на Роман, още повече че имам понятие от счетоводство. И в този момент аз осъзнах всичко за себе си, Паша. Въпросът не е, че мъжете ми омръзват бързо, а че не искам чужди проблеми. Ето, това ми е лошото.
— Льолечка, златна моя, какви ги приказваш? Ти си моя съпруга, значи волю-неволю участваш в живота ми…
— Паша, Пашенка — вдигна глава тя, подпря тила си на облегалката на фотьойла, затвори очи, — това е друго. Дори не го сравнявай. Ти си ми брат, израснахме заедно, познавам те като себе си и със сигурност знам, че няма да ми стовариш никакви тежки и непреодолими проблеми. Ще се справяш сам именно защото не съм ти истинска съпруга и ти никога не забравяш това. Ти няма да искаш да споделям тези трудности с теб. В отношенията си с мъжете аз се дистанцирах от всичко това, не исках да вземам нищо присърце, отхвърлях цялата неудобна за мен информация. Наруших основния закон на мениджмънта — едва-едва се поусмихна тя.
— За кой закон говориш?
— Ако искаш да управляваш бъдещето, владей информацията. Ако нямаш информация, нямаш бъдеще. Аз не исках да знам за Роман нищо лошо, пропъждах надалече всички подозрения — ето, получих си го. Затова пък сега цялата милиция с все прокуратурата се наслаждават на нашите любовни игри с него.
— Абе да не ти пука — посъветва я Павел. — Да си гледат, щом им харесва. Изхвърли от главата си тези касети и забрави за тях. И престани да се тормозиш, нищо няма да поправиш. Хайде сега, преоблечи се, измий се и да излезем да вечеряме някъде. Ще сложим точка на тази страница от живота ти и ще отворим нова.
Олга стана, бавно тръгна към вратата, но се спря.
— Паша, няма да мога да живея, както преди. Сега, когато разбрах всичко за себе си…
Павел отиде при нея, погали я по косата, силно я прегърна.
— Льолечка, ти няма да можеш да живееш другояче. Бъди честна със себе си, ти си такава, каквато си, и няма да станеш друга. Ще можеш да живееш само както си живяла досега. И не храни напразни илюзии.
Застанала до мъжа си, свряла чело в неговото рамо, Олга вдишваше толкова познатия аромат на скъпа тоалетна вода и мислеше, че Павел е прав. Той е прав. Колкото и да е печално това.
Заедно със следователя оперативните работници сортираха иззетото при обиска в жилището на Роман Дмитриевич Рубцов. Освен документите, видеокамерите и касетите, намерени в сейфа, те взеха всички компютърни дискети, бележници, писма и дори отделни листчета, ако на тях беше написано нещо. Настя Каменская се беше настанила в един ъгъл пред специално донесения телевизор и чрез включената видеокамера проверяваше записите на касетите, след което залепваше върху всяка надпис с описание на съдържанието й.
— Писмо в плик с адресат Раиса Фьодоровна Медникова — съобщи Сергей Зарубин.
— Дай го тук — протегна ръка Лесников, — станаха вече три, сложи го в ей тази купчинка.