В очите на Светлана бликнаха сълзи, устните й затрепериха.
— Колко си злобна, Льолечка — почти прошепна, но по-скоро просъска тя. — Какво съм ти сторила? Защо ми говориш така?
Олга меко се усмихна и леко докосна рамото й.
— Защото ми е жал за тебе, не изпитвам лоши чувства и искам животът ти да се нареди. А той никога няма да се нареди, докато не погледнеш истината в очите. И щом няма кой друг, налага се аз да ти кажа тази истина. Между другото, има един прекрасен филм — „Москва не вярва на сълзи“. Е, съветвам те да си помислиш защо този филм получи „Оскар“. Когато се сетиш — тогава мозъкът ти ще си е дошъл на мястото. Е, бягай, приятелите ти те чакат с нетърпение.
Момичето мълчаливо кимна, преглътна сълзите и се заизкачва по стълбите. Олга се върна в апартамента и не видя как лицето на Светлана стана злобно, а устните й помръднаха: „Куучка! Един ден ще ми платиш за това“.
— Неприятности ли имаш? — съчувствено попита Павел, когато Олга влезе в кухнята. — Ревизорите ли те изтормозиха?
— Не, не. — Тя въздъхна и посегна към фруктиерата, в която имаше ябълки и круши. — Всичко е нормално, както обикновено. Суматохата е в повече — всички са нервни, търчат насам-натам, страхуват се. В такава обстановка е трудно да запазваш спокойствие. Защо, зле ли изглеждам?
— Ти винаги изглеждаш великолепно — усмихна се Павел, — обаче за пръв път толкова злобно нападаше Светка. Та затова си помислих, че не си в настроение. Защо се заяждаш с хлапето? Тя винаги си е била такава, днес не научи нищо ново за нея. По-рано това не те вълнуваше особено, а сега си същинска фурия.
— Не знам. — Олга шумно захрупа едрата златистожълта ябълка. — Прихвана ме нещо. Добре де, ще й мине.
— Ами ако не й мине? Ако се обиди?
— Абе да прави каквото ще. — Олга безгрижно махна с ръка. — Да се обижда. Или това те безпокои?
— Не че ме безпокои… Но знаеш ли, неудобно е някак. Тя е такава сладка глупачка, с такова доверие идва у нас. Да нападаш нея — все едно да нападаш свят безумец.
— Тя не е безумец, тя е глупачка — отсече Олга. — Клиничен случай на глупост. Все гледа да дойде, когато мен ме няма вкъщи, и флиртува с тебе с надеждата да те прелъсти. Или това вече не е надежда, а реален факт?
— Не говори глупости — спокойно отговори Павел, — ако бях преспал с нея, ти щеше да си първата, която щеше да научи това, можеш да не се съмняваш. Хлапачката изобщо не ме вълнува, моят вкус е друг. Хайде в хола, донесъл съм нови касети, ще си изберем някой симпатичен филм и ще го изгледаме.
Избраха една американска мелодрама и удобно се наместиха на дивана. Остатъкът от вечерта премина приятно и мирно и когато си лягаше, Олга вече напълно беше забравила за лошото си настроение и с искрено недоумение си спомняше за своето поведение спрямо съседката. Така де, какво я беше прихванало?
Когато излезе от метрото, Настя Каменская подмина автобусната спирка и тръгна към къщи. Да ходиш пеша в такава жега, никак не е приятно, но да чакаш на спирката и после да се тъпчеш в препълнения автобус, не е по-хубаво. През последните месеци тя се стараеше да ходи повече и изпитваше удоволствие от нещата, които срещаше по пътя си. Страхът от смъртта, който наскоро се бе стоварил върху й, бе породил у нея жажда за впечатления, което някои философи наричат жажда за живот. Настя започна да проявява интерес към театрите и концертите, с готовност приемаше покани да отиде на гости и в това си увлечение понякога стигаше до абсолютно невероятни подвизи. Не много отдавна например отново я заболя гърбът, но вместо да се качи в автобуса, тя нарочно тръгна пеша от метрото към къщи, като си мислеше радостно: „Ходя, боли ме, това означава, че съм жива и мога да усещам нещо. Ако бях умряла, нямаше нищо да усещам. Да, боли ме, ужасно ме боли, но по-добре така, отколкото да не чувствам нищо. Щом ме боли, значи съм жива. Господи, какво щастие е, че живея!“. Вървеше, едва местейки крака, чудеше се на собствените си мисли и до безумие се радваше на живота.
„Горещо ми е, задушно е, плувнала съм в пот, колко е хубаво, че мога да усещам всичко това“ — мислеше си и този път, докато вървеше към къщи.
И тъй, докъде стигнахме с двойното убийство? Версия първа: някакви отношения и общи действия са свързвали Курбанов и Фризе, а обстоятелството, че няма никакви потвърждения, че са се познавали, още нищо не значи. Днес родителите често знаят твърде малко за живота извън дома на своите почти вече възрастни деца.