Кученцето отърка носле в глезена й и заскимтя.
— Гладно ли си? Къде е стопанинът ти? В магазина ли?
Настя никога не бе имала куче, но имаше приблизителната представа, че такова мъниче едва ли може да е оставено на улицата без каишка или без да е вързано, докато стопанинът му пазарува. За всеки случай надникна в магазина и високо попита:
— Чие е кученцето навън?
Резултатът беше напълно очакван: кученцето не принадлежеше на никого от тримата продавачи и двамата купувачи. Тя излезе, рошавият безпризорник седеше на същото място, пред пейката, и я гледаше жално.
— Защо ме гледаш така? — попита го Настя с упрек. — Къде сега ще търся стопанина ти?
В отговор се чу тихо тъничко скимтене. Кученцето направи една-две колебливи крачки, повдигна се на задни лапи, с предните обхвана крака на Настя и вирна муцуна, сякаш търсеше погледа й. Няколко секунди Настя мъжествено се бори със себе си, но все пак не издържа.
— Добре де, клетнико, хайде вкъщи, поне ще те нахраня.
Тя се наведе и потупа кученцето по тила. То оцени жеста й съвсем недвусмислено и бодро затича до новата си господарка.
— Какво е това? — попита с ужас Чистяков, загледан в краката на Настя. — Откъде се взе?
— Загубило се е — произнесе Настя със старателно бодър глас, та мъжът й да не долови паниката, която я бе обзела още с влизането й вкъщи.
Едва сега осъзна докрай какво е направила, като е довела тук улично куче, но беше късно за отстъпление. По-хуманно щеше да бъде да го остави под пейката, отколкото после да го пъди от дома си, където го бе довела по собствена воля. Та нали то й повярва, послушно я следваше през целия път от тоя пуст магазин до вратата на апартамента, като току изтичваше пред нея и търсеше очите й: дали се е отказала? Дали ще го измами?
— Льошенка, не се тревожи, аз веднага ще напиша двайсетина обяви, ще изляза на улицата и ще ги разлепя. Кученцето е малко, не може да се е отдалечило много от дома си, значи стопанинът му живее наблизо. Сигурна съм, че още утре сутринта ще дойдат да си го приберат.
Чистяков мълчаливо разглеждаше черно-кафявата топчица, която бе заела твърде подозрителна поза насред антрето. Ами да, изпод топчицата се разливаше ароматна локвичка.
— Ами ако не дойдат? — изрече с леден тон Алексей. — Ще мине ден, втори, трети, а никой така и няма да дойде. Тогава какво?
— Ами тогава ще решаваме. Донеси един парцал, ако обичаш.
— Аз ще почистя — промърмори той.
Чистяков донесе парцал, избърса локвата и приклекна пред кученцето, което, сякаш почувствало недоволството на домакина, се свря в ъгълчето между стената и шкафчето за обувки.
— С какво ще го храним?
— Не знам — с облекчение отговори Настя. Изглежда, най-страшното бе минало. — Сигурно със салам. Или с варено месо. Как мислиш, каква порода е?
— Нещо като овчарка, едро е, макар че е на три-четири месеца, не повече — отговори мъжът й и се изправи. — Впрочем какво значение има? Между другото, момче ли е, или е момиче?
Настя повдигна кученцето и погледна корема му.
— Момче е. Хайде да го нахраним, после аз ще напиша обявите и ще отида да ги разлепя. Хайде, Льошик, слънчице, не се сърди, моля ти се. Разбери, толкова е мъничък, нещастен, гладен, самотен, просто не можех да го оставя на произвола на съдбата. В края на краищата нищо няма да ни стане, ако прекара у нас ден-два.
— Той ще прави локви и купчинки из цялата къща. Представи си: работя с ученик и изведнъж подскачам с думите: „Извинете, трябва да прибера акото“. Ти това ли искаш? Кучето е най-много на четири месеца и не се знае дали е ваксинирано. Ами ако не е? Докато едно куче не е ваксинирано, не може да се пуска на улицата. Ето, представи си, днес то е прекарало няколко часа на свобода, душило е други животни, лапало е нещо от земята — и утре може да се разболее. Ще получи гърчове, повръщане и диария. И не дай боже, ще умре. Това ли искаш? Никога в живота си не си имала куче, а аз съм имал и ще трябва да си благодарна на съдбата, ако се окаже, че това плашило, дето го довлече от улицата, не е породисто. Защото ако се окаже, че е расово, ще си имаш колосално главоболие с храненето му. Всяка сутрин още призори ще тичаш за мляко и ще му забъркваш калцинирана извара. И ще му вариш кашички по специални рецепти. И ако стопаните му не се обадят, след месец-два ще трябва да го разхождаш сутрин и вечер, и то не пет минути, а поне един час. Или, както обикновено, възнамеряваш да стовариш цялото това удоволствие върху мен?