— Льошенка, моля ти се, много ти се моля! Всичко разбирам, постъпих неправилно, признавам, но какво да направя сега? Да го изхвърля обратно на улицата ли? Кажи как трябва да постъпя — точно така ще постъпя.
— Абе, хайде. — Алексей махна с ръка. — Сега вече нищо не може да се направи. Стореното — сторено.
След вечеря Настя бързо набра на компютъра и разпечата двайсет обяви с описанието на кучето и своя телефонен номер и започна да се облича.
— Ти къде? — попита Алексей.
— Да разлепя обявите.
— Да не полудя? Почти дванайсет е. И без това никой няма да ги прочете до утре сутринта. Утре ще ги разлепиш, като тръгнеш за работа.
— Така е — с готовност се съгласи тя. Не й се излизаше толкова късно, а беше опасно да взема и Льошка: ако останеше само, кученцето кой знае какви бели можеше да направи. Да се изпикае върху книжата на Льошка или да ги изяде.
Посред нощ Настя се събуди: кученцето се наместваше между нея и мъжа й, като се опитваше да постави главата си на нейната шия, а задните си крака — на рамото на Чистяков.
— Тихо, ще събудиш Льоша — съвсем тихичко прошепна тя.
Прегърна кученцето, сложи ръката си така, че козинката да не гъделичка Алексей, и заспа с усещането за някакво разтърсващо щастие.
Когато колата спря, Женя, без да изчака баща си, изскочи навън и тръгна към входа. Искаше първа да стигне до пощенската кутия и да види няма ли писмо в нея. Ако имаше, щеше да успее да го скрие, да го пъхне под колана на полата си, така че да не се вижда изпод сакото. Вярно, ужасно е, дето баща й дори в такава жега я кара да ходи на работа с костюм и риза под него, но както се разбра, това си има и своите плюсове. Обикновено баща й се забавяше няколко минути, докато даваше указания на шофьора Григорий, така че това време беше напълно достатъчно на Женя да провери пощенската кутия. Но днес не й провървя.
— Евгения! — строго подвикна баща й, докато тя набираше с клавишите кода на бравата. — Вземи продуктите.
Женя се върна при колата и започна да вади чантите и пликовете с продукти, които Григорий купуваше за тях веднъж на няколко дни по предварителен списък. Докато тя се занимаваше с това, баща й приключи разговора си с шофьора и влезе във входа заедно с нея. Ръцете на Женя бяха заети и тя отчаяно се загледа как баща й вади ключовете и отваря кутията. Точно така, предчувствието не бе я излъгало. Сред вестниците и рекламните брошури се мярна бял плик.
Отначало баща й не му обърна внимание, но в асансьора бързо прегледа пощата и се натъкна на писмото. На плика нямаше нито име, нито адрес, само двете заветни думи: „От приятел“. Баща й изсумтя с недоумение и вече щеше да отвори плика, но асансьорът спря и той пъхна писмото между вестниците.
Ни жива, ни умряла Женя се преобличаше и приготвяше вечерята. Кога баща й ще отвори писмото? Какво ще прочете в него? Какво ще си помисли? Ще разбере ли, че писмото е адресирано до нея, или ще го вземе за глупава шега или грешка с адреса?
— Татко, ела да вечеряме — повика го тя и сама се изненада колко неуверено и фалшиво звучеше гласът й.
Баща й влезе целият като буреносен облак. В ръцете му Женя видя злополучния плик.
— Какво значи това, Евгения? — попита той с тон, който не предвещаваше мирно светско обсъждане на времето и на цените на фондовата борса. — Кой ти пише такива странни писма?
— За какво говориш? — Тя се постара да каже това, колкото може по-спокойно, но гласът й предателски секна и стигна до фалцет.
— Ами ще ти го прочета на глас, за да разбереш за какво говоря — язвително каза баща й. — Ето, чуй: „Аз няма да позволя на никого да каже лоша дума за най-прекрасното момиче на света. Доказах го още веднъж. Твой предан приятел“. И за кого, ако мога да знам, ти си най-прекрасното момиче на света? Кой е този твой предан приятел?
— Не знам — отговори Женя, без да поглежда баща си, и се престори, че я занимава само обръщането на месото в тигана. — Откъде да знам кой е този откачен? Нямам представа кой е. И изобщо, това писмо може да не е за мен. Моето име ли е написано на плика? Може някой да е сбъркал адреса или пък пощальонът да е сбъркал кутията. Заради някаква глупост…
— Евгения!
Баща й се надигна от масата и се надвеси над нея като огромна страшна канара. Той беше много по-висок от Женя, а в минути на гняв й изглеждаше като същински великан, който може да я смаже с едно движение на пръста си.