— Не, няма проблем, мисля, че просто ще почакам тук.
— Добра идея, аз ще ада да проверя сама. — Фалшивата ѝ усмивка е зловеща, излъчва тиха ярост. Тя като че ли вече мислено разфасова Ника.
Ето защо ми трябва МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Можех да предупредя Ника, че към нея е тръгнала една кандидат серийна убийца. А тази Елиза не ми каза кой е апартаментът на Маршал, затова не мога да му позвъня, за да ги предупредя. От разговора им онзи ден останах с впечатлението, че това между тях с било предимно секс. От което е логично да се заключи, че ако в момента са заедно, се занимават именно със секс. Ако Елиза почука на вратата и те са във вихъра, тя със сигурност ще разбере. Подозирам, че когато това се случи, тя напълно ще…
— Ти не се ли прибра? — пита ме Ника. Бях толкова заета да се страхувам, че не съм забелязала кой минава по улицата.
— Прибрах се — отвръщам. Едва се сдържам да не я награбя в прегръдка. Толкова съм облекчена да я видя. Сега шумът в главата ми ще спре и Елиза няма да я завари гола в апартамента на Маршал и няма да започне да разфасова хора. — Върнах се. Трябваше да те видя. Трябва да ти обясня.
— Рони, не тази вечер. Изтощена съм във всяко отношение, не е време за този разговор.
— Трябва да ти кажа защо. Не за да се оправдая и не искам да ми прощаваш или дори да разбереш, но трябва да бъда честна. Моля те. След това ще си тръгна и ще те оставя на мира. Ще ми е трудно, но ще опитам.
Чудя се какво вижда, докато стои така неподвижно и се взира в мен иззад очилата си. Чудя се дали ме вижда с опашки и розови панделки, със същото изражение като нейното — на човек, който е решил, че иска да танцува. Чудя се дали гледа назад във времето, към мига, когато е разбрала, че ще станем най-добри приятелки, сродни души.
Възможно, вероятно, защото накрая казва:
— Добре. Твърде изморена съм да споря точно сега. Твърде изморена съм за каквото и да било. — Ключовете ѝ потракват, когато понечва да отключи вратата.
— О, между другото, струва ми се, че май ти създадох проблем с Елиза. — Решавам, че трябва да го спомена сега, преди да сме започнали да говорим за другото.
Ника извърта очи.
— Защо, какво си… — всъщност, честно да ти кажа, не искам да знам. Не ми пука. Ще се оправя с нея, когато му дойде времето. Просто влез и ми кажи каквото искаш да ми кажеш, а после ще можеш да хванеш последния влак за Лондон.
Тя не ме накара да хвана влака за Лондон. Седи и слуша, и аз усещам, че ѝ казвам всичко. Мислех да ѝ кажа само една част, да обясня защо постъпих така, но не мога да спра. Говоря, говоря, говоря. Казах ѝ дори за Гейл, за това, което ми каза майка ѝ и че е съвсем вярно. Докато говоря, шумът в главата ми затихва, затихва, затихва, докато накрая вече не го чувам. Накрая в главата ми е почти тихо.
Когато реших да стана монахиня, започнах да се изповядвам всяка седмица. Влизах в дървената кутийка и казвах всичко на свещеника в църквата на три спирки на влака от дома ми. Не исках да говоря с човек, който ме познава или може да познае гласа ми. Исках да говоря свободно. Свещеникът ме слушаше и ми даваше опрощение. Когато излизах от изповедалнята, за известно време шумът в главата ми изчезваше, прогонен от изричането на истината. Получавах тишината, за която копнеех. Ето как разбрах, че трябва да стана монахиня: щях да открия тишината при бог, бог беше в тишината.
Този ефект, обезболяващ и пречистващ, започна да избледнява през последните години. Особено осезаемо през последните месеци, когато мислите за Юда започнаха да се промъкват във всяка моя молитва. Тогава приех, че съм предала Ника по такъв начин, че прошка можех да получа единствено от нея. Приех също и че съм предала бог, като не съм била честна по време на изповедите за онова, което сторих. Аз бях предателка, страхливка, и това бе шансът ми да оправя нещата.
— Ще се молиш ли с мен? — питам я, когато спирам да говоря. Седим пак на леглото ѝ, най-топлото място в апартамента, освен ако не седнем пред включената готварска печка.
Ника клати глава.
— Не, това не е за мен. Но ти се моли, ако искаш.
Тогава ѝ задавам друг въпрос и тя се взира в мен. Взира се, взира се, взира се. Накрая казва:
— Да.
И повече не ми продумва цяла нощ.
Ника
Брайтън, 2016 г.
Правя го заради Рийс. Той вероятно е мъртъв заради мен ѝ трябва да направя нещо хубаво, за да се отърва от желанието за смърт, в което той ме обвиняваше и заради което вероятно са го убили.