Маршал оставя ножа, забравил за готвенето, защото е научил за мен повече, отколкото е предполагал.
— А сега той добре ли е?
Мъката, причинена от този въпрос, е огромна и трябва да затворя очи и да се съвзема, преди да отговоря.
— Вероятно е мъртъв. — Казвам го на глас и то ме разкъсва. — Не съм сигурна, но имам причини да смятам, че е мъртъв.
— Господи, това е ужасно. Можеш ли някак да разбереш?
Клатя глава.
— Не, не мога. Работата е там, Маршал, че преди известно време бях бездомна. Срещнах Рийс, моя приятел, когато бях бездомна, и сега не мога да се свързвам с никого от този си живот.
— Нямах представа — казва Маршал. — Ти винаги изглеждаш толкова невъзмутима; спокойна и овладяна. Мисля, че точно това изнервя Елиза — не може да те сплаши като другите жени… — Той се смръщва внезапно. — И ти трябваше да седиш и да слушаш как Себастиян говори за бездомните хора и колко нежелани са те. Господи, изненадан съм, че не стана и не му заби един. На мен ми се искаше, а дори не съм бил на улицата. Нямах представа. — Прегръща ме. Бащата на Рони я прегърна така — прегърна я, когато имаше нужда от него. Маршал ме целува по главата и ме прегръща още по-силно.
— Знаеш ли какво означава това? — пита ме той след малко.
— Не, какво?
— Вече не става дума просто за хубав секс.
— Мислех си, че е фантастичен? Не го понижавай така.
— Само проверявам дали внимаваш — казва той. И ме прегръща още по-здраво, ако изобщо е възможно.
В два сутринта се измъквам от апартамента на Маршал. Още не съм готова да остана цяла нощ. Той ме помоли да остана, но аз му казах, че ще си помисля по въпроса. Когато заспа, си помислих достатъчно и реших да се прибера, да си дам малко пространство, за да смеля случилото се през последните дванайсет часа: Рони най-сетне ми каза всичко и аз напълно разбрах защо излъга полицията. Баща ѝ ѝ повярва и тя най-сетне получи подкрепата, от която имаше нужда.
А аз за първи път в живота си правих любов. С Маршал не правихме просто секс, а любов, разкрихме уязвимите си места, не бързахме, бяхме внимателни; никога не съм се чувствата така присъстваща в тялото си, както тази нощ. Почувствах всяка ласка, всяка целувка, всеки допир, всяка въздишка, всеки стон, всеки тласък в мен. Малко се изплаших колко лесно е да се отпусна с Маршал, защото нищо от това не ми напомняше за друго. Всичко с него беше ново, изпълнено с уважение, с равенство и с удоволствие. Ето затова поиска да остана, искаше да пресъздаде тази близост и интимност на сутринта.
Аз обаче имах нужда да помисля. Да изследвам как тази нощ успях да се откъсна от миналото си за малко и да бъда с него изцяло. Всички задръжки, страхове, ужаси и спомени ще се завърнат, зная го със сигурност. Но тази нощ бях свободна.
Едва не изкрещявам, когато виждам фигурата, която седи в коридора срещу вратата на Маршал. Взирам се в нея, изумена съм, че може да направи такова нещо и да не съзнава колко е откачено. Гледа сутиена, който стърчи от купчината дрехи и обувки в ръцете ми.
— Не казвай, че не съм те предупредила — шепне тя.
— Елиза, това е откачено.
— Не казвай, че не съм те предупредила — съска тя.
— Добре — свивам рамене. — Няма. — Е. какво друго да кажа на такава откачалка като нея?
19.
Рони
Лондон, 2016 г.
Мислих. Мислих, мислих, мислих.
Не се молих. Защото не мога да се моля за това, за което мисля. Мисля как да отмъстя на господин Дано. Но нищо не ми се струва достатъчно, нищо не ми се струва правилно. Чичо изчезна. Татко мисли, че е избягал в Испания, но е решен да го хване, ако това искам. Аз искам да отмъстя на господин Дано.
Би трябвало да се моля за това, да насоча тези мисли към бог, за да може той да ме води, да ми покаже пътя. Но съм твърде ядосана, за да го направя. Ядосана съм заради всичко. Ядосана съм и съм объркана. Двете чувства текат през мен като съседни реки; често едната прелива бреговете си и изпраща огромни вълни през мен, опустошителни, поглъщащи всички други чувства и всякаква разумна мисъл. Реката на гнева прелива най-често.
Татко поема най-голямото бреме на гнева ми, вероятно защото говоря предимно с него. Той ме слуша, прегръща ме, все ми повтаря, че съжалява. Приема какво му казвам; че не ни е обръщал достатъчно внимание, на мен и братята ми. Деймън и Брайън също признаха колко ужасени са били от чичо Уорън и казаха какво ги е карал да правят, когато са били сами с него. Не, не като това, което бе причинил на мен, но все неща, които уж ще ги направят „по-корави“, ще ги „научат как да станат мъже“. През повечето време криели раните си, защото знаели, че мама няма да направи нищо, по-скоро ще им се скара, че създават суматоха, отколкото да ги защити и да се опълчи на чичо. Татко трябваше да се изправи пред това, което бракът му с човек като мама бе причинил на децата му. Призна, че е знаел, че тя понякога е твърде равнодушна към нас и се налагало да се намесва, но не предполагал докъде може да стигне. Преди три дни каза на мама, че се развежда с нея и ще посочи като една от причините за развода, че не ме е защитила. Освен това започна да търси нова къща, защото не можел да понесе мисълта да остане тук след всичко, което се е случило.