Ядосана съм на мама, разбира се. Но като че ли няма голям смисъл, защото всичко, всичко пак се оказва свързано с нея. В цялата история явно тя е жертвата. Както казва: направила всичко по силите си за всички ни и не можем ли просто да спрем с тази ужасна суматоха? Постоянно иска да знае какво ще направя по отношение на господин Дано, защото ако отида в полицията, вероятно историята ще се появи във вестниците, а тя нямало да понесе да е майка на момиче, което обвинява такъв уважаван човек в педофилия. Какво щели да си помислят хората за нея? Какво щели да си помислят за нашето семейство? Ако някой спомене за чичо, тя се преструва, че не чува, преструва се, че не разбира за какво говорят. Една огромна част от живота ми и гневът ми отскачат от щита, който е издигнала около себе си.
Ника не отговаря на обажданията ми. Нямам сили да ида в Брайтън да я видя и от факта, че телефонът ѝ е почти постоянно изключен, разбирам, че не иска да говори с мен. Тя направи това, което обеща — дойде с мен, — и сега, след като изпълни обещанието си, вече не иска да има нищо общо с мен. Не мога да я виня. Сигурно бе много болезнено за нея да види как татко веднага ми повярва, веднага ме прегърна. Тя не беше получила това. Никой никога не бе заставал на нейна страна.
Затова съм толкова ядосана на господин Дано. Затова мисля за отмъщение. Той я нарани и му се размина. Той я нарани и никой нищо няма да направи.
Поне чичо ми си получи заслуженото — вече не може да се върне и да се държи все едно нищо не е било. Живее с постоянния страх, че полицията ще го открие и не знае кога ще почукат на вратата му и ще го накарат да се изправи пред престъпленията си.
Чичо Уорън също кара реката на объркването в мен да прелива редовно. Той ме насилваше и в същото време се държеше мило с мен. Купуваше ми разни неща, даваше ми пари, слушаше ме. А после правеше онези ужасни неща и ме болеше, бях изплашена, а след това объркана — не знаех какво да чувствам. Той така ужасно обърка съзнанието ми, постара се да го обикна, преди да направи това, което направи. И въпреки това всичко започна така бавно и внимателно, че през повечето време не бях сигурна, че става нещо нередно. А когато разбрах, че е нередно, започнах да го мразя, но все пак още го харесвах. Той често се извиняваше след това, казваше, че съжалява, че не е искал, и аз не знаех какво да направя. Много пъти бях на ръба да кажа, но колелото на Деймън, кръвта, която се опитвах да почистя от коляното му, бледото му лице, докато се опитваше да изтърпи болката, се появяваха в ума ми и аз си спомнях на какво е способен чичо Уорън и че може да нарани братята ми. С времето обаче объркването ми отслабваше, а гневът и омразата ми към него нарастваха.
Както и омразата към господин Дано.
Мисля много за него. И как да му отмъстя.
Ника
Брайтън, 2016 г.
Ника, знам, че не искаш да говориш с мен, и много съжалявам за всичко. Трябва да оправя нещата. Надявам се, че ще чуеш това съобщение, когато научиш какво съм сторила, и се надявам да разбереш. Трябва да го направя. Не е честно, че ти не получи справедливост и никой не ти повярва. Ако направя това, те ще знаят какъв е той и ще ти повярват. Трябва да го направя. Аз… аз те обичам. Ти си най-добрата ми приятелка. И много съжалявам, че те разочаровах.
Тя няма да го направи. Никой не прави така. Никой нормален човек. Говорихме за това, мислехме за това, но никога не го направихме. Колкото и да ни се искаше, никога не го направихме.
Натискам „1“ на малката клавиатура на телефона, за да чуя пак съобщението, което е оставила преди час.
Има нещо… нещо в интонацията на гласа ѝ, в мелодията на думите ѝ. Ако беше песен, щях да слушам как са подредени думите, как текат в хармония с гласа, какво липсва и какво е там. Тя пак говори в ухото ми и аз я слушам.
Натискам „1“. Какво е? Какво липсва? Нещо ме смущава, нещо ми пречи да повярвам, че тя няма да го направи. Нещо липсва от аранжимента, нещо жизненоважно ме кара да се притеснявам все повече и повече. Бог. Липсва бог. Винаги, когато говоря с нея, тя споменава бог, вярата си, упованието си в по-висша сила. Тя може и да мисли как ще стори това, но бог би я възпрял, вярата ѝ би я възпряла. Тя говори за справедливост, но не и за прошка.