Родителите ми не ми повярваха.
Мама се обръща да погледне баща ми.
— Както вече казах, не мисля, че ще успеят да съберат всичко в един микробус. Но пък какво ли знам аз? Никой не ме слуша за нищо.
Тук съм повече заради майка си, отколкото заради себе си.
— Защо си дошла, Вероника? — пита баща ми.
Някъде отзад чувам как Саша и Ралф се приближават. Добре, добре. Ще го кажа на всички, за да могат да смелят новината и да решат до каква степен съм опозорила семейното име — отново.
— Дойдох, защото трябва да ви кажа нещо — отвръщам. Внезапно, почти неистово, ми се приисква Рони да е с мен, за да мога да хвана ръката ѝ и да почерпя сила от физическото ѝ присъствие. — Не знам дали помните другата Вероника Харпър? Е, снощи тя отиде в дома на бившия ни учител по балет господин Дано, за да му отмъсти заради… — Още не мога да произнеса тази дума. Почти не мога да я помисля, камо ли да я произнеса. — Искаше да го убие, защото тормозеше нея и мен толкова много години.
— Какво? — пита Саша. Влиза в стаята и ме гледа объркана и ужасена. — За какво говориш?
— Знам, че не ми повярвахте тогава, но след снощи той вече е разследван заради много случаи на сексуално посегателство над деца. Полицията казва, че вероятно е посегнал на още много момичета, освен на мен и Вероника, затова сигурно всичко скоро ще излезе по вестниците. Няма да споменат имената ни, но исках да ви кажа, преди да се случи, защото неговото име ще бъде оповестено. Така ще имате време да измислите какво да кажете или да решите, че почти не помните този учител по балет и не помните да е правил нещо нередно с дъщеря ви. Както и да е. Реших, че заслужавате да го знаете.
— За какво говори тя? — пита Саша родителите ми. Те мълчат и тя пак се обръща към мен. — За какво говориш?
— Не мога да го повторя, Саша. Почти цяла нощ говорих за това с полицаите и не мога да го повторя пак. Просто реших, че трябва да знаете, защото ще се разчуе и вероятно ще ида в съда да свидетелствам, ако се стигне дотам. И повечето хора ще разберат, че той е живял и преподавал тук, и е правил това предимно с най-изтъкнатите си ученички, сред които бях и аз.
Лицето на Саша започва да трепери — сякаш ще се разплаче всеки момент.
— Ти… ти си им казала, че този човек те е насилвал, и те не са направили нищо? — пита ме тя.
Тод също, искам да кажа. Тод също ме тормози с години и ме изнасилва по друг, по-подмолен начин. А от всичко, което прочетох, разбрах, че ако ти се е случило като дете, особено ако не си казал на никого или никой не ти е повярвал, вероятно ще попаднеш в подобна връзка като възрастен. Има голяма вероятност да се окажеш с човек, който също ще те насилва. Следваш модел — ако някой те е използвал и е преминал границите ти, ако винаги си правил това, което искат другите от теб, ако не очакваш да получаваш добро отношение, ти си благодарен и на най-малкото.
Сестра ми се обръща рязко към родителите ми.
— НЕ СТЕ НАПРАВИЛИ НИЩО? — крещи тя. Гневът ѝ е толкова неочакван, че отстъпвам назад. Не съм вярвала, че някой ще се застъпи така за мен.
Ралф слага ръка на рамото ми и аз се стряскам толкова силно, че едва не подскачам.
— Много съжалявам, Ника — шепне той. — Нямах представа. Това не е трябвало да ти се случва.
Саша идва при мен, сграбчва ме в прегръдка и ме притиска към себе си.
— Защо не ми каза, Ника? Защо не ми каза?
Никога не сме били толкова близки; не и както трябва да бъдат близки две сестри. Но така или иначе…
— Нямаше да понеса, ако не ми повярваш. Мама и татко не ми повярваха — и нямаше да мога да живея в една стая с теб, ако и ти не ми вярваш.
— Това е толкова ужасно — казва тя. — Вече всичко добива смисъл, защо се затвори така в себе си. Аз бях твърде заета да се опитвам да бягам от ужасната атмосфера у дома, че не го забелязвах съвсем. Никога не съм разбирала защо си тръгна и дори не помисли да се върнеш. Затова продължавах да ти изпращам пощата — просто исках да поддържам някаква връзка с теб, да знаеш, че имаш връзка с някого. Не разбирах защо не искаш да говориш, защо… не мога да повярвам, че не са направили нищо.
Саша ми вярва. Ралф ми вярва. Двама души ми повярваха още щом им казах.
Саша ме пуска, обръща се към родителите ми.