— Но тя още ме мрази, нали?
Гейл свива рамене.
— Да, малко е упорита.
— Изглеждаш много по-добре, Гейл, толкова се радвам.
— Преструвам се, госпожице. Не постоянно. Понякога наистина се чувствам добре, но когато не е така… се преструвам.
— Но не се преструвай прекалено много, става ли? Майка ти трябва да знае кога не си добре, за да може да те подкрепи. Тя не може да изличи болката, но много те обича и ще е винаги до теб. — Не знам дали съм права, но ми се струва добър съвет и вероятно ще помогне на Гейл да не се изолира и да даде шанс на майка си да ѝ помогне.
— Сега ще тръгвам — казва тя. — Мама ме пусна само защото ѝ казах, че ще дойда и без разрешение. Не беше много доволна, когато ѝ казах, че искам да те видя. Ще го преодолее. — Вместо да се отдалечи, пристъпва напред. — Може ли да те прегърна?
— Само ако майка ти е съгласна — отговарям.
Гейл се обръща.
— МАМО! — крещи. — МОЖЕ ЛИ ДА ПРЕГЪРНА ГОСПОЖИЦАТА?
Без да сваля очи от мен, майка ѝ кима бавно. Гейл се хвърля в прегръдките ми, почти ме завърта.
— Благодаря ти — казва тя. После си тръгва, маха ми, подскача към майка си. Майка ѝ я прегръща през раменете и се отдалечават. Усмихвам се, опитвам да се свържа, опитвам да покажа, че разбирам какво чувства. Тя само ме поглежда и отминава. Не я виня. Как бих могла да я виня, след като се държи точно както исках моята майка да се държи преди всички тези години?
Шест месеца по-късно
Ника
Хоув, 2017 г.
Трябваше да съм мъртва.
Това е — с две думи.
Казват, че съм лежала там поне десет минути. Десет минути и никой не е излязъл да изпуши цигара, да пие кафе, да си тръгне от работа или да мине напряко към крайбрежната.
Трябваше да съм мъртва.
И никой не знае защо не съм. Бях изгубила много кръв, оръжието му бе засегнало жизненоважен орган, а здравето ми не беше особено добро след всички години на лишения.
Предполагам, че знам защо съм още тук, но не мога да го кажа на никого. Ще ме помислят за луда. Аз се мисля за луда, а бях там.
Като че ли се включвах и изключвах. Тъмнината се разнасяше за миг, отстъпваше на ярко бяла агония, последвана от усещане за безтегловност, сякаш се отнасях. Но моята котва, онова, което ме свързваше със света, беше някой, който шепнеше думите от „Африка“ на Тото в ухото ми. Всеки път, когато се включвах, чувах думите, съвсем ясно, и се вкопчвах в „Серенгети“ и неговата неуместност. В мисълта колко е глупаво да сложиш тази дума в песен, както бях казала на Маршал преди месеци. Това ме задържа тук, но не мога да го кажа на никого.
Вече съм излекувана. Зашита отвътре, зашита отвън, раната е зараснала, белегът все още личи. Всички знаят, че съм излекувана. А още ме боли. Не казвам на никого, не искам да знаят, че още боли. Постоянно. Напомняне, вероятно, колко близо съм била до смъртта.
Хванаха Кийт Иън Джун, наричан още Джъдж, няколко дни след опита да ме убие. Детектив-сержант Бренан от Бирмингам ми разказа как са го заловили, но не го слушах много внимателно. Тогава не бях много на себе си, а по-късно не посмях да попитам, за да не решат, че се вкопчвам в лошото, вместо да мисля позитивно.
Видях Кийт Иън Джун във вестниците, изглеждаше доста жалък, но аз пак се изплаших. Не би трябвало, вече бях в безопасност, но не можех да кажа на никого, че вече се плаша от всичко. Сега, когато разбрах колко много ми се живее, колко много искам да бъда тук, всичко ме плаши, защото всичко може да ме нарани. Всъщност това е добре, защото означава, че съм способна да чувствам и да се грижа за себе си. Вече се възприемам като важен човек, който заслужава да бъде обичан.
Всъщност точно Джъдж, големият престъпник, наркопласьор и сводник, реши да сложи край на живота си в затвора след три нощи. Детектив-сержант Бренан от Бирмингам дойде да ми каже, че според него Джъдж е получил известна помощ в това отношение, защото бил забъркан с опасни хора, но никой нищо не можел да докаже, затова нищо не можело да се направи.
Когато видях детектив-сержант Бренан за втори път, се зарадвах, защото си мислех, че ще ми каже какво става с Рийс. Когато го попитах, той се смути. После призна всичко:
— Именно Рийс поиска да си тръгнеш — обясни ми той. — Отидох да го видя онази нощ, когато ти дойде в участъка, и той ми каза, че ако те убедя да си тръгнеш завинаги, за да водиш живота, който трябва да водиш, ще свидетелства срещу Джъдж и ще доведе още много хора, които ще направят същото. Трябваше да го преместим, за да го защитим — ново име, нов живот. — Веднага разбрах защо Рийс го е направил: никакви дългове. Той знаеше, че именно неговите действия станаха причина да се забъркам с Джъдж, и е искал някак да оправи нещата. Полицаят добави: — Попитах го дали иска да ти предам нещо, ако те видя отново, и той каза: „Кажи ѝ — аз също.“. Не знам дали си наясно какво означава това? Но тъй като вече е защитен свидетел, не можеш да се срещнеш с него.