Никой не разбираше какво означава да си под такова напрежение толкова дълго време. Дори като дете тя винаги се страхуваше да не допусне дори една грешка, да не би да не е съвършената малка Джези, та майка й и баща й да не я обичат.
Съвършената малка Джези.
„Не е достатъчно да си добра“ и „Доброто е враг на великото“ повтаряше баща й почти всеки ден. И тя беше пресметлива отлична ученичка. Стана мис „Популярност“. Впускаше се във всяко възможно начинание. Преди няколко години Били Джоуел бе записал песента „Напрежение“. Отразяваше много точно състоянието, в което тя се намираше, откакто се помнеше. Трябваше да намери начин да му сложи край, а сега като че ли знаеше как.
Превключи на трета, когато наближи вилата край езерото. Всички лампи светеха. Иначе наоколо изглеждаше съвсем спокойно. Водата в езерото беше гладка и черна и се сливаше с планината. Но лампите бяха запалени. А тя не ги беше оставила светнати.
Слезе от мотоциклета и влезе бързо вътре. Външната врата бе отключена. Вътре нямаше никой.
— Има ли някой? — провикна се тя.
Провери в кухнята и в двете спални. Никой. По нищо не личеше, че някой е влизал. Освен по лампите.
— Хей, кой е тук?
Куката на кухненската врата срещу комари беше свалена. Излезе навън и тръгна към кея.
Нищо.
Никой.
Изведнъж от лявата си страна чу плясък. Видя размазаните очертания на крила над водата.
Застана на края на кея и тежко въздъхна. В главата й още звучеше песента на Били Джоуел. Подиграваше се и се надсмиваше над себе си. „Напрежение, напрежение.“ Чувстваше го с всеки сантиметър от тялото си.
Някой я сграбчи. Силни ръце я стиснаха като в менгеме. Тя изпищя.
Сложиха й нещо в устата.
Джези си пое въздух. Разпозна „Колумбийското злато“. Добър наркотик. Отново си пое дъх. Отпусна се в силните ръце, които я държаха.
— Липсваше ми — чу тя глас зад себе си.
Били Джоуел продължаваше да крещи в главата й.
— Какво правиш тук? — попита тя най-сетне.
Част пета
Повторно разследване
Глава 68
Маги Роуз Дън отново беше на тъмно.
Виждаше смътни очертания навсякъде около себе си. Знаеше какво са, знаеше къде е и дори защо е там.
Отново мислеше за бягство. Но в главата й изникна предупреждението. Винаги това предупреждение.
Ако се опиташ да избягаш, няма да бъдеш убита, Маги. Би било твърде лесно. Отново ще бъдеш затворена под земята. Ще се върнеш в малкия си гроб. Така че никога не се опитвай да бягаш, Маги Роуз. Избий си го от главата.
Беше започнала да забравя много неща. Понякога не можеше да си спомни коя е. Всичко изглеждаше като лош сън, като кошмари, редуващи се един подир друг.
Маги Роуз се питаше дали майка й и татко й все още я търсят. Защо да го правят? Толкова отдавна беше отвлечена. Маги разбираше. Мистър Сонеджи я беше взел от училището. Но оттогава тя повече не го видя. Остана само предупреждението.
Понякога имаше чувството, че е само героиня от приказка, която сама си е съчинила.
Очите й се изпълниха със сълзи. Сега вече не беше толкова тъмно. Развиделяваше. Няма повече да се опитва да бяга. Тази мисъл й беше омразна, но за нищо на света не искаше да я затворят отново под земята.
Мари Роуз знаеше какво представляват смътните очертания край нея.
Бяха деца.
Всички само в една стая на къщата.
От нея не можеше да се избяга.
Глава 69
Джези се върна във Вашингтон през седмицата след края на процеса. Изглеждаше подходящо време за ново начало. Аз бях готов. Велики Боже, как бях готов да заживея отново!
Поговорихме по телефона за състоянието, в което се намираше. Научих едно нещо. Каза, че й се струва наистина странно да вложи толкова усилия в кариерата си, а сега да не я е грижа за нея.
Беше ми липсвала дори повече, отколкото бях допускал в представите си. Непрекъснато мислех за нея, докато разследвах убийството на две тринайсетгодишни момчета заради чифт напомпващи се маратонки. Двамата със Сампсън хванахме убиеца, петнайсетгодишно момче от „Черната дупка“. Същата седмица ми предложиха работа във Вашингтон като координатор между полицейското управление на града и ФБР. Работата беше с по-висок ранг и по-добре платена от тази, която имах, но аз твърдо отказах. Така се откупих от Карл Мънроу. Не, благодаря.