Бинго! Умореният ми и претоварен мозък някак успя да улови ключовата фраза в това, което ми разказваше.
Глори Серизиър се канеше да продължи, но аз я спрях.
— Ти каза, че мъжът в колата е наблюдавал Гари Сонеджи. Каза, че е наблюдавал него?
— Така ли казах? Май забравям вече. Нина спомена, че мъжете са били заедно. Като двама търговци или нещо такова. Нали знаеш, понякога се мотаят из улиците. Но като се замисля, се сещам, че всъщност Нина ми каза, че мъжът в колата е наблюдавал другия. Мисля, че така каза. Почти съм убедена. Чакай да я извикам. Вече не съм толкова сигурна.
Скоро тримата седяхме заедно и разговаряхме. Госпожа Серизиър ми помогна да предразположа Нина и момичето най-после се отпусна. Каза, че е убедена, че мъжът в колата е наблюдавал Гари Сонеджи. Мъжът не бил със Сонеджи. Нина Серизиър много добре си спомняше, че този в колата е наблюдавал другия.
Човекът в колата е наблюдавал Гари Сонеджи.
Може би все пак не е имало „съучастник“, а някой, който е наблюдавал как Гари Сонеджи/Мърфи си набелязва поредните жертви. Кой може да бъде?
Глава 71
Разрешиха ми да посетя Сонеджи/Мърфи, но само във връзка с убийствата на семействата Сандърс и Търнър. Можех да се срещна с него по повод на престъпления, които вероятно никога нямаше да стигнат до съда, но не заради такова, което можеше да остане неразкрито. Бюрокрацията в действие.
Имах приятел във „Фолстън“, където беше затворен Гари. Познавах Уолас Харт, шефа на тамошната психиатрия, откакто започнах работа в полицията. Уолъс ме чакаше във фоайето на стария затвор.
— Обичам да се радвам на специално внимание — казах аз, докато се ръкувахме. — Макар че за пръв път ми се случва.
— Сега си знаменитост, Алекс. Гледах те по телевизията.
Уолъс е дребен чернокож с вид на книжен плъх, което се дължи на кръглите му очила с дебели стъкла и на торбестия син костюм. Кръстоска между Джордж Уошингтън Карвър40 и Уди Алън. Прилича едновременно на негър и на евреин.
— Какво ти е мнението за Гари? — попитах го аз, когато поехме с асансьора към най-строго охранявания етаж. — Примерен затворник ли е?
— Винаги съм имал слабост към психопатите, Алекс. Правят света интересен. Представи си живота без истинските лоши момчета. Ще пукнем от скука.
— Както разбирам, май не се хващаш на версията за раздвоение на личността?
— Не мисля, че е изключено, но вероятността е нищожна. При всяко положение „лошото момче“ в него наистина е много лошо. Изненадан съм, че е допуснал грешка. Направо съм много учуден, че сте го хванали.
— Искаш ли да чуеш една невероятна хипотеза? Гари Мърфи хвана Сонеджи. Гари Мърфи не можеше да се справи със Сонеджи и го предаде.
Уолъс се усмихна широко. Огромна белозъба усмивка за дребното му лице.
— Алекс, харесва ми шантавото ти мислене. Наистина ли го допускаш? Едната личност предава другата?
— Не. Просто исках да проверя дали ти ще се хванеш. Започвам да мисля, че си е чиста проба психо. Исках да разбера доколко е превъртял. При срещите ни установих, че страда от класическо параноидно личностно отклонение.
— Съгласен съм. Той е претенциозен, арогантен, амбициозен, никому няма доверие. Както вече казах, падам си по това момче.
Когато най-сетне се срещнах с Гари, видът му ме шокира. Очите му бяха сякаш хлътнали в черепа. Клепачите бяха зачервени като при конюнктивит. Кожата на лицето му бе силно опъната. Беше отслабнал, може би с около дванайсет килограма, като се има предвид, че поначало си беше слаб и строен.
— Добре де, знам, малко съм потиснат — вдигна той очи от леглото и отговори на учудването в погледа ми. — Здравей, докторе.
Отново беше Гари Мърфи или поне така ми се стори.
— Здравей, Гари. Не можах да се удържа да не те видя.
— От дълго време никой не ми е идвал на свиждане. Сигурно искаш нещо. Чакай да позная — пишеш книга за мен. Искаш да станеш поредният Труман Капоти.
40
Джордж Уошингтън Карвър (1864–1943) — американски селскостопански учен. Роден като роб в Мисури, той е откраднат заедно с майка си и откаран в Арканзас. Господарят му Моузес Карвър го открива, отвлича го, връща го в Мисури и го отглежда, като му дава името си. Карвър се посвещава на чернокожите в американския Юг и цял живот се опитва да подобри условията на техния живот. — Б.ред.