Изчаках го да продължи. Постоянно се сещах за надписа на огледалото в банята на Гари Сонеджи: „Искам да съм някой!“ По всяка вероятност от самото начало много му се е искало светът да признае неговите „постижения“.
— От самото начало възнамерявах да убия и двете деца. Умирах от нетърпение. Знаеш, че от малък изпитвам тези противоречиви чувства на любов и омраза към всичко, свързано с детството. Режа гърди и обръсвам гениталии, та възрастните ми жертви да заприличат на деца. Така или иначе, убийството на малките баровчета би било логичен и безопасен завършек на целия случай. — Сонеджи се усмихна с толкова странна и неуместна усмивка, като че ли си признаваше, че е излъгал от благородни подбуди. — Все още искаш да разбереш защо реших да ги отвлека, нали? Защо избрах Маги Розовата пъпка и приятелчето й Фъстъка Голдбърг?
Използваше прякорите на децата, за да ме провокира. Обичаше да се прави на „Лошото момче“. Откакто го познавах, бе демонстрирал доста мрачно чувство за хумор.
— Интересувам се от всичко, което искаш да ми разкажеш, Гари. Продължавай.
— Знаеш ли, един ден изчислих, че съм убил над двеста души. Между тях и много деца. Правя това, което ми се прави. Това, което ми хрумне в момента.
На устните му отново се появи неволна мазна усмивка. Нямаше и следа от Гари Мърфи, от обикновения американски съпруг и баща от Уилмингтън, Делауер. Дали е започнал да убива още като дете?
— Наистина? Да не се опитваш да ме шокираш?
Той сви рамене.
— Какво ще спечеля от това? Като малък изчетох всичко, написано за отвличането на бебето Линдбърг. И за всички големи престъпления. Направих си копия от вестникарските изрезки, които успях да намеря в библиотеката на Принстън. Разказвал съм ти за това, нали? Как бях впечатлен, изцяло обзет от манията да отвличам деца. Да ги държа под своя власт… Исках да ги измъчвам като безпомощните малки птички. Дори опитах с един приятел. Сигурно си се срещал с него. Саймън Конклин. Голям психар, докторе. Не заслужава да си губиш времето с него… Не ми е партньор. Не е съучастник. Особено ми харесва, че при отвличане на деца родителите ужасно се разстройват. Самите те биха унищожили други възрастни, но не дай Боже да посегнеш на малко дете. Немислимо! Непростимо! — пищят те. Дрън-дрън! Какво лицемерие! Милиони тъмнокожи деца умират в Бангладеш, доктор Крос. Без някой да се трогне. Никой не се втурва да ги спасява.
— Защо изби негърските семейства? — попитах аз. — Каква е връзката?
— Кой казва, че трябва да има връзка? Това ли си научил в „Джонс Хопкинс“? Това може да са били добрите ми дела. Кой казва, че ми липсва социално съзнание? Във всеки живот трябва да има равновесие. Убеден съм в това. Помисли какви са жертвите, които си избрах. Безнадеждни наркомани. Едно съвсем малко момиче, което вече проституираше. Малко момченце, напълно обречено.
Не знаех дали да му вярвам. Бягаше от реалността.
— Да нямаш слабост към нас? — попитах. — Направо ме трогваш.
Предпочете да не забележи иронията ми.
— Навремето имах една черна приятелка. Беше прислужница. Грижеше се за мен, докато баща ми се развеждаше с майка ми. Казваше се Лора Дъглас. Върна се в Детройт и ме изостави. Едра дебелана с гръмогласен смях, който обожавах. След като тя отпътува за Моутаун43, Мама Ужас започна да заключва палавото и прекалено буйно дете в мазето. Пред теб е едно от изоставените от родителите си деца. В същото време доведените ми брат и сестра се разполагаха горе в къщата на баща ми. Играеха си с моите играчки. Подиграваха ми се през процепите на дъските на пода. Оставяха ме заключен със седмици в мазето. Това са детските ми спомени. Да проблясват в главата ти сигнални лампички и да чуваш предупредителни звънчета, доктор Крос? Едно изтерзано момче в мазето. Две глезени деца, заровени в плевнята. Каква приятна аналогия. Започват ли да пасват парченцата от пъзела? Дали нашето момче Гари казва този път истината?
— Казваш ли истината? — попитах го аз отново. Знаех обаче, че не лъже. Всичко си пасваше.
— О, да. Честна скаутска… Колкото до убийствата в Югоизточния квартал… Всъщност идеята да бъда първият прославен сериен убиец на негри ми допадна много. Не броя онзи тъпанар от Атланта, защото не е от моята класа. Уейн Уилямс беше аматьор от начало до край. Защо това име Уейн се среща толкова често сред серийните убийци, според теб? Уейн Уилямс, Джон Уейн Гейси, Патрик Уейн Хърни, дето уби и разчлени трийсет и двама души на Западното крайбрежие.
43
Първата американска компания за грамофонни записи, собственост на чернокож. Основана в 1959 г. в Детройт, града на леките коли, откъдето и името й (Motortown). В нея записват групи като Four Tops, Supremes, Temptations, певците Марвин Гей, Стиви Уондър, Лайънъл Ричи, Майкъл Джексън и др. — Б.ред.