— Продължавай — подканих го аз. — Какво се случи в Потомак? Какво се случи пред къщата на Голдбърг? Кого видя?
— Карах покрай тях една нощ преди отвличането. По тротоара вървеше мъж. Тогава не му обърнах внимание. Не направих връзката, докато не го видях на процеса.
Сонеджи млъкна. Дали не играеше отново? Едва ли. Втренчи се в мен, като че ли проникваше право в душата ми. Познава ме добре. Може би по-добре, отколкото аз самият.
Какво искаше от мен? Дали не замествах някого, който му е липсвал в детството? Защо ме избра за тази ужасна роля?
— Кой беше мъжът, когото разпозна на процеса? — попитах аз Гари Сонеджи.
— Беше агент от Службата за охрана. Беше Дивайн. Той и приятелят му Чейкли трябва да са ме видели, че наблюдавам къщите на Голдбърг и Дън. Те са ме следили. Те са отмъкнали скъпоценната Маги Роуз! Те са получили и откупа във Флорида. През цялото време е трябвало да търсиш ченгета. Две ченгета убиха малкото момиченце.
Глава 75
Предчувствията ми за Дивайн и Чейкли в крайна сметка се оказаха верни. Сонеджи/Мърфи беше единственият очевидец и той ги потвърди. Сега трябваше да действаме.
Трябваше аз лично да възобновя случая Голдбърг-Дън и то с новина, която никой във Вашингтон нямаше да иска и да чуе.
Реших първо да разговарям с ФБР… Две ченгета са убили Маги Роуз. Разследването трябваше да бъде възобновено. Първият път отвличането не беше изяснено докрай. Още веднъж щеше да изплува цялата мръсотия.
Прескочих до стария си приятел Джери Скорс в главното управление на ФБР. След като повисях четирийсет минути в приемната, Скорс ми предложи кафе и ме покани в кабинета си.
— Влизай, Алекс. Благодаря, че ме изчака.
Изслуша ме внимателно и с видима загриженост, докато му разказвах какво бях научил сам и какво ми беше разказал Сонеджи за агентите от Службата за охрана Майк Дивайн и Чарлс Чейкли. Водеше си бележки на жълти листчета. След като свърших, каза:
— Трябва да се обадя по телефона. Чакай ме тук, Алекс.
Когато се върна, ме покани да се кача с него горе. Не ми каза, но предположих, че е бил впечатлен от сведенията, получени от Гари Сонеджи.
Придружи ме до личната заседателна зала на заместник-директора, намираща се на последния етаж. Заместникът, Кърт Уайтас, е вторият човек в Бюрото. Дадоха ми да разбера, че срещата е важна. Разбрах го.
Двамата със Скорс влязохме във внушителната и добре обзаведена заседателна зала. Стените и голяма част от мебелировката бяха тъмносини, много строги и сдържани. Помещението ми напомняше купето на скъпа европейска кола. На масата бяха сложени жълти тефтерчета и моливи.
От самото начало стана ясно, че Уайтас ще ръководи срещата.
— Това, което искаме да осъществим, е с двоен ефект, детектив Крос — започна той.
Държеше се и говореше като преуспял, много спокоен вашингтонски адвокат. Всъщност такъв си и беше. Носеше искрящо бяла риза и вратовръзка „Хермес“. Когато влязох в залата, той си свали очилата в метални рамки. Видя ми се в мрачно настроение.
— Ще ви покажа цялата информация, която имаме за агентите Дивайн и Чейкли. Но в замяна ще трябва да ви помолим да я запазите в пълна тайна. Това, което се опитвам да ви кажа сега, е… че от известно време знаем за тях двамата. Водихме самостоятелно разследване, успоредно на вашето.
— Имате пълното ми съдействие — уверих го аз, като се опитах да прикрия изненадата си. — Но съм длъжен да докладвам в нашия отдел.
— Вече разговарях с вашия началник — съобщи той и приключи с тази дребна подробност. Вече беше разгласил моята тайна, а очакваше аз да запазя неговата. — По време на разследването на няколко пъти ни изпреварвахте. Сега може би ние ви изпреварихме малко. С половин стъпка.
— Разполагате с малко повече хора — напомних му аз.
В този момент се намеси Скорс. Не можеше да се отърси от снизходителния си тон.
— Започнахме разследването на агентите Дивайн и Чейкли веднага след отвличането — каза той. — Очевидно бяха сред заподозрените, въпреки че не ги взехме насериозно. В хода на разследването бяха подложени на голям натиск. Тъй като Службата за охрана е на пряко подчинение на министъра на финансите, можеш да си представиш какво им е било.
— Имах преки наблюдения — напомних им аз.