Стана по-лошо, след като напуснахме бара. Бях изпил няколко бири, но не бях пиян и почти успях да притъпя болката. Все пак за мен беше шок, че през цялото време Джези е била замесена във всичко. Спомних си как отклони подозренията ми от Дивайн и Чейкли. Измъкваше от мен всичко ново, което вашингтонската полиция бе открила. Била е завършеният шпионин. Толкова хладнокръвна и уверена. Безупречно изиграна роля.
Когато се прибрах, Нана не си беше легнала. Все още не й бях казал за Джези. Предстоеше ми още един труден момент. Бирите ми помагаха донякъде. Принципите на отношенията между двама ни, установени открай време, също допринасяха. Веднага й казах истината. Изслуша ме, без да ме прекъсва, което беше показателно за това как приема новината.
След като свърших, седнахме в дневната и просто се гледахме. Аз бях в люлеещия се стол, проснал дългите си крака напред към нея. Около нас цареше оглушителна тишина.
Нана се бе свила в креслото си под старо кафеникаво одеяло. Леко поклащаше глава и си гризеше горната устна. Премисляше чутото.
— Трябва да започна отнякъде — обади се тя най-сетне. — Така че ще започна оттук. Няма да ти кажа „предупреждавах те“, защото не подозирах, че може да е толкова зле. Просто се боях за теб. Но и през ум не ми е минало подобно нещо. Не бих могла да си представя такъв ужас. Сега, моля те, прегърни ме, преди да се кача горе и да си кажа молитвите. Тази вечер ще се моля за Джези Фланаган. Наистина. Ще се помоля и за всички нас, Алекс.
— Знаеш какво да кажеш.
Беше самата истина. Знаеше кога да те срине със земята и кога да те потупа по рамото.
Прегърнах Нана и тя се затътри по стълбите нагоре. Останах в дневната и се замислих за думите на Сампсън: „Ще оправим и Джези.“ Не заради това, което се бе случило между нас, а заради Майкъл Голдбърг и Маги Роуз Дън. Заради Вивиан Ким, която не биваше да умира. Заради Мустаф Сандърс.
Все някак щяхме да пипнем Джези.
Глава 77
Робърт Фишъноър беше надзирател на затвора „Фолстън“. Днес, мислеше си той, този факт ще ми е добре дошъл. Беше убеден, че знае къде е скрит откупът от десет милиона. Или поне една голяма част от него. И сега се канеше да хвърли едно око и да провери предположението си.
Беше убеден също, че Гари Сонеджи/Мърфи продължава да обърква главите на всички. Голям играч.
Докато шофираше своя понтиак „Файърбърд“ по шосе 50 в Мериленд, в главата му се въртяха купища въпроси. Дали Сонеджи/Мърфи наистина беше похитителят? Наистина ли знаеше къде са парите от откупа? Или дрънка врели-некипели? Поредната пълна откачалка във „Фолстън“?
Фишъноър прецени, че много скоро ще има отговори на всички въпроси. Още няколко мили по шосето и той ще знае повече от всеки друг с изключение на самия Сонеджи/Мърфи.
Отби по рядко използвания черен път към старата ферма. Беше напълно разбит. Разбра го чак, когато тръгна по него.
Отстрани растяха храсталаци и слънчогледи. По засъхналата кал нямаше дори отпечатъци от гуми.
Треволякът обаче беше смачкан. Очевидно през последните месеци някой бе минавал оттук. ФБР или местната полиция? Вероятно поне десетина пъти са претърсвали всичко наоколо.
Но дали достатъчно добре са претърсили, питаше се Робърт Фишъноър. Този въпрос струваше десет милиона долара.
Беше около пет и половина следобед, когато спря червения си „Файърбърд“ до порутения гараж от лявата страна на къщата. Адреналинът пулсираше в слепоочието му. Най-сигурният начин да го повишиш, е като се заемеш с търсенето на съкровище.
Гари му беше разказал как Бруно Хауптман скрил част от откупа в гаража си в Ню Йорк. Хауптман бил дърводелец и си направил тайно скривалище за парите в една от стените на гаража.
Гари му каза, че е направил нещо подобно в старата ферма в Мериленд. Закле му се, че говори истината и че ФБР няма никога да го открият.
Фишъноър загаси пърпорещия двигател. Изведнъж настъпи смразяваща тишина. Старата къща изглеждаше изоставена и много зловеща. Напомни му за филма „Нощта на живите мъртъвци“. Само дето сега той изпълняваше главната роля във филма на ужасите.
Всичко беше обрасло с бурени, дори покривът на гаража. По стените му имаше петна от влага.
— Е, Гари, момчето ми, сега ще проверим дали си пълно куку. Страшно се надявам да не си.