След няколко минути пристигна надзирателят на етажа. Лорънс Волпи побърза да разкаже на началника си какво се е случило. Стандартната презастрахователна реч.
— Твърди, че е бил отровен, Боби. Не знам какво, по дяволите, е станало. Възможно е. Много от копелетата го мразят.
— Аз сам ще го заведа долу в болницата — каза Робърт Фишъноър.
Той беше човек, който винаги вземаше нещата в свои ръце. Волпи разчиташе на това.
— Май ще трябва да му промият стомаха — продължи той. — Ако е останало нещо за промиване. Сложете му белезници и на ръцете, и на краката. Въпреки че не ми изглежда във форма да създава неприятности тази вечер.
Малко по-късно Гари Сонеджи/Мърфи реши, че е преполовил пътя към свободата. Асансьорът на затвора беше с тапицирани стени, покрити с дебело кече. Иначе беше стар и мъчително бавен. Сърцето на Гари биеше като тенекиен барабан. Малко здравословен страх за живота. Бяха му липсвали тези адреналинови атаки.
— Добре ли си? — попита го Фишъноър, докато двамата бавно, сантиметър по сантиметър пълзяха надолу.
Една-единствена гола крушка светеше от дупка в кечето. Светлината й едва мъждукаше.
— Дали съм добре? Как ти изглеждам? Направих се на истински болен, значи ми е зле — отговори Сонеджи/Мърфи. — Защо, по дяволите, това нещо не се движи по-бързо?
— Пак ли ще повръщаш?
— Не е изключено. Трябва да си платя за гяволъка — успя да се усмихне Сонеджи/Мърфи, макар и едва-едва. — Ниска цена, Боби.
— Така е — изсумтя Фишъноър. — Само стой по-далеч от мен, ако решиш пак да повръщаш.
Асансьорът отмина един етаж, после още един. Беше програмиран без междинни спирания. Стигна до подземния етаж и спря с глух удар.
— Ако ни види някой, отиваме до рентгена — каза Фишъноър, докато отваряше вратата на асансьора. — Рентгенът е тук в мазето.
— Да, знам плана. Нали аз го измислих — каза Гари Сонеджи/Мърфи.
Минаваше три през нощта, та затова не срещнаха никого по дългия тунел в мазето на затвора. По средата имаше странична врата. Фишъноър я отключи.
Втори коридор — къс, пуст и смълчан. По него стигнаха една бронирана врата. Тук именно лайното щеше да улучи вентилатора. Сонеджи/Мърфи трябваше да си свърши работата, а Фишъноър щеше да разбере дали репутацията му отговаря на истинските му възможности. Фишъноър нямаше ключ за тази врата.
— Сега, Боби, ми дай пистолета си. Мисли само за десетте милиона долара. По нататък ще действам аз, а ти мисли само за твоя дял от парите.
Туй то. От устата на Сонеджи изглеждаше толкова просто. Направи това, направи онова и си вземи твоята част от десетте милиона. Фишъноър неохотно му подаде оръжието си. Не искаше да мисли какво ще направи другият. Това бе и неговия шанс да се измъкне от „Фолстън“. Единственият му шанс. В противен случай знаеше, че до края на живота си ще остане в затвора.
— Нищо сложно, Боби, но ще свърши работа. Ти си изиграй ролята пред Кеслър. Направи се на много уплашен.
— Аз наистина съм ужасно уплашен.
— Така и трябва, Боби. Нали аз държа твоя пистолет.
От другата страна на бронираната врата имаше двама пазачи. Прозорче от плексиглас им позволяваше да наблюдават невероятната гледка, която се придвижваше към тях.
Видяха, че Сонеджи/Мърфи е насочил пистолет към лявото слепоочие на надзирателя Боб Фишъноър. Сонеджи/Мърфи бе с белезници на ръцете и краката, но държеше оръжие. Пазачите скочиха на крака. Насочиха автоматичните си пушки към прозорчето. Нямаха време за нищо друго.
— Ако не отворите проклетата врата до пет секунди, ще видите пред себе си един мъртъв пазач — изкрещя Гари колкото му глас държи.
— Моля ви! — внезапно изпищя и Фишъноър на колегите си.
Наистина беше уплашен. Сонеджи здраво бе притиснал пистолета към слепоочието му.
— Той уби Волпи — изкрещя отново Фишъноър.
За по-малко от пет секунди по-възрастният пазач, Стивън Кеслър, взе решение. Завъртя ключа на вратата. Кеслър и Фишъноър бяха приятели и Сонеджи разчиташе на това. Беше помислил за всичко. Беше узнал, че Робърт Фишъноър е като осъдените на доживотен затвор във „Фолстън“, че е хванат в капана на службата и няма да се измъкне до пенсия. Беше забелязал яда и неудовлетворението му и ги бе подклаждал. Робърт Фишъноър не беше срещал по-умен човек през живота си. Сонеджи обеща да го направи милионер.