— Майкъл, точно сега е много опасно да се срещаме. — Тя пристъпи в хотелската стая и затвори вратата. После натисна копчето на самозаключващата се брава.
Накара гласа си да звучи по-скоро загрижено, отколкото ядосано. Милата сладка Джези.
— Опасно или не, трябва да поговорим. Знаеш ли, че твоето гадже наскоро дойде да ме види. А тази сутрин се беше паркирал пред блока ми.
— Не ми е гадже. Помпам от него информацията, която ни трябва.
— Ти помпаш него, той помпа теб — ухили се Майк Дивайн. — Всички са доволни. Освен мен.
Джези седна до него на дивана. Той изглеждаше определено секси и си го знаеше. Имаше външността на Пол Нюман, но без непоносимо красивите сини очи. Обичаше жените и си му личеше.
— Не трябва да съм тук, Майкъл. Сега не бива да ни виждат заедно.
И Джези потърка глава в рамото му. После нежно го целуна по бузата и по носа. Никак не й беше до цуни-гуни в този момент, но ако трябва, би го направила. Всичко би направила, ако е необходимо.
— Не, Джези, трябва да си тук. Какъв смисъл има от всички тези пари, ако не можем да ги харчим и да бъдем заедно?
— Имам някакъв смътен спомен за няколко дни, прекарани наскоро край езерото. Сън ли е било?
— Писна ми от крадени мигове. Ела с мен във Флорида.
Джези го целуна по врата. Беше гладко избръснат и както винаги ухаеше приятно. Разкопча ризата му и си пъхна вътре ръката. После пръстите й забърсаха леко издутината в панталоните му. Включи се на автопилот. Всичко би направила, ако е необходимо.
— Може да се наложи да се отървем от Алекс Крос. Говоря съвсем сериозно — прошепна той. — Чуваш ли ме, Джези?
Тя знаеше, че той я дразни. Опитваше се да предизвика някаква реакция.
— Това е много сериозно. Нека помисля. Искам да разбера какво знае Алекс. Имай малко търпение.
— Ти се чукаш с него, Джези. Затова си търпелива.
— Не е вярно!
Докато говореше, тя разкопчаваше токата на колана му, малко несръчна с лявата ръка. Налагаше се още известно време да му играе по свирката.
— Защо си толкова сигурна, че не си хлътнала по Алекс Крос? — настоя той.
— Защото, Майкъл, съм хлътнала до ушите по теб.
Джези се долепи още по-плътно до Дивайн и го притисна към себе си. Толкова беше лесно да го води за носа. Като всички мъже. От нея се искаше само да изчака ФБР да отпише цялата афера като неразрешима, за да си заживее щастлива и свободна. Престъплението на века.
Глава 80
Спях дълбоко в четири часа сутринта, когато зазвъня телефонът. Беше отчаяният Уолъс Харт. Обаждаше се от затвора „Фолстън“, където бе възникнало кризисно положение.
След един час вече бях там. Оказах се един от четиримата привилегировани вътрешни хора, събрани тайно в тесния, претрупан и претоплен кабинет на Уолъс.
На пресата още не бе съобщено за сензационното бягство. Скоро обаче и това предстоеше — нямаше измъкване от положението. Щяха да се вихрят цял ден с големи заглавия, че Сонеджи/Мърфи отново е на свобода.
Уолъс Харт се беше отпуснал като чувал с картофи над отрупаното с бумаги бюро и имаше вид на смъртно прострелян. Останалите в стаята бяха пазачи и адвокатът на затвора.
— Какво знаете за изчезналия пазач? — попитах Уолъс при първа възможност.
— Името му е Фишъноър. Трийсет и шест годишен. От единайсет години е при нас на работа и досието му е изрядно — отговори Харт. — До днес винаги си е вършил работата както трябва.
— Какви са предположенията ви? Този пазач да не е поредният заложник на Гари?
— Не мисля. Според мен кучият син е помогнал на Сонеджи да избяга.
Същата сутрин ФБР започна да следи денонощно Майкъл Дивайн и Чарлс Чейкли. Една от хипотезите беше, че Сонеджи/Мърфи може да ги потърси, за да си отмъсти. Той знаеше, че те са прецакали върховния му план.
Тялото на надзирателя Робърт Фишъноър бе намерено в порутения гараж на изоставената ферма в Крисфийлд, Мериленд. В устата му имаше напъхана банкнота от двайсет долара. Но не беше от откупа, даден във Флорида.
Проверките на обичайните обаждания, че Сонеджи/Мърфи е бил „забелязан“, продължиха през целия ден. От тях нищо не излезе.