Продължихме да вървим и Джези най-после ми каза истината.
— Как се случи ли? В началото просто си вършехме работата. Кълна ти се, че беше така. Дундуркахме семейството на министъра. Джерълд Голдбърг не беше свикнал да получава заплахи, а колумбийците го заплашиха. Държа се като типичния цивилен, какъвто си и беше. Реагира пресилено. Поиска от Службата да охраняваме цялото му семейство. Така започна всичко. С двайсет и четири часова охрана, която никой от нас не смяташе за необходима.
— И ти натовари със задачата двама от по-малокалибрените агенти.
— Всъщност двама приятели. И съвсем не бяха малокалибрени. Смятахме че охраната на семейството ще е детска игра. После Майк Дивайн забеляза, че един от учителите, този по математика на име Гари Сонеджи, на няколко пъти минал покрай къщата на Голдбърг. Първо помислихме, че си пада по момчето. Дивайн и Чейкли решиха, че може да е педераст-педофил. И нищо повече. Така или иначе трябваше да проверим каква е причината. Случката беше отбелязана в дневните им доклади.
— Единият от двамата е започнал да следи Гари Сонеджи.
— Да, на няколко пъти. До различни места. Още не бяхме притеснени, но разследвахме следата. Една нощ Чарли Чейкли го проследи до Югоизточния квартал. Не свързахме Сонеджи с убийствата, извършени там, най-вече защото за тях не писаха във вестниците. Мислехме, че са поредните убийства из гетото, дело на местни главорези.
— Да. Разбирам. Кога заподозряхте Гари Сонеджи в нещо друго?
— Не подозирахме похищение, докато той наистина не отвлече двете деца. Два дни преди това Чарли го беше проследил до фермата в Мериленд. По онова време Чарли не беше допуснал, че се подготвя отвличане. Нямаше основания за това. Но вече знаеше къде се намира фермата. Майк Дивайн ми се обади по телефона от училището, когато избухна скандалът. Искаха да погнат Сонеджи. Тогава именно ми мина мисълта ние да приберем парите от откупа. Но не съм съвсем сигурна. Може би съм го мислила и преди. Беше толкова лесно, Алекс. За три-четири дни всичко щеше да свърши. Никой нямаше да пострада. Не повече, отколкото вече бяха пострадали. Ние щяхме да приберем парите. Милиони.
Небрежният начин, по който Джези говореше за отвличането, ми вдъхна ужас. Не се самоизтъкна, но идеята е била нейна. Не на Дивайн или Чейкли, а на Джези. Тя беше мозъкът на операцията.
— Ами децата? — попитах аз. — Какво стана с Маги Роуз и Майкъл?
— Те вече бяха отвлечени. Не можехме да предотвратим това, което се беше случило. Следяхме фермата, в Мериленд. Бяхме сигурни, че нищо няма да се случи на децата. Все пак той беше учител по математика. Не допускахме, че ще им причини зло. Мислехме го за аматьор. Владеехме положението.
— Та той ги е заровил в гроб, Джези. И Майкъл Голдбърг умря.
Джези се загледа в морето. После бавно кимна с глава.
— Да, момченцето умря. Това промени всичко, Алекс. Завинаги. Не знам дали сме можели да го предотвратим. Тогава се намесихме и прибрахме Маги Роуз. Изпратихме нашето искане за откуп. Целият план се промени.
Двамата продължихме да вървим по ръба на преливащата в цветовете на дъгата вода. Ако някой ни гледаше отстрани, би си помислил, че сме двама влюбени, които обсъждат връзката си. Втората половина от предположението би била съвсем вярна.
Най-после Джези ме погледна.
— Искам да ти разкажа за случилото се между нас, Алекс. От моя гледна точка. Не е това, което си мислиш.
Нямах какво да й кажа. Чувствах се отново като стъпил на обратната страна на луната, готов да се пръсна. Душата ми крещеше. Оставих я да продължи разказа си. Вече нямаше значение.
— Когато се започна там, във Флорида, аз трябваше да разбера какво си успял да откриеш. Исках да имам човек във вашингтонската полиция. Ти минаваш за добро ченге. Освен това си и своенравен.
— Затова ме използва да ти пазя гърба. Избра мен да предам откупа. Не можеше да се довериш на ФБР. Винаги си била добра професионалистка, Джези.
— Знаех, че за нищо на света няма да поставиш в опасност живота на момиченцето. Знаех, че ще предадеш откупа. Усложненията започнаха след като се върнахме от Маями. Но не си спомням точно кога. Кълна се, че е истина.
Усещах се скован и кух, докато я слушах. От мен течеше пот, но не от палещото слънце.
Дали Джези си е донесла пистолета на острова? Винаги е била добра професионалистка, напомних си аз.
— Обикнах те, Алекс, колкото и да не звучи уместно сега. Самата истина. Ти беше голяма част от онова, което отдавна бях престанала да търся. Мил и почтен. Любящ. Разбиращ. Деймън и Джанел ме трогнаха дълбоко. С теб се чувствах цяла.