Виеше ми се свят и ми се гадеше. Така се бях чувствал цяла година след смъртта на Мария.
— Колкото и да звучи неуместно, аз също те обикнах, Джези. Опитах се да не го правя, но не успях. Но просто не мога да си представя някой да ме е лъгал така, както ти. Лъжеше ме и ме подвеждаше. Все още не мога да повярвам, че всичко е било лъжа. Какво ще кажеш за Майк Дивайн?
Джези сви рамене. Това бе единственият й отговор.
— Ти извърши съвършеното престъпление. Шедьовър — продължих аз. — Създаде безупречното престъпление, което Гари Сонеджи винаги е искал да извърши.
Джези надникна в очите ми, но сякаш гледаше през мен. Оставаше само още едно парченце от картинната мозайка — едно последно нещо, което трябваше да узная.
Една подробност, която ми се струваше немислима.
— Какво всъщност стана с момиченцето? Какво направихте ти, Дивайн и Чейкли с Маги Роуз?
Джези поклати глава.
— Не, Алекс. Това не мога да ти кажа. Знаеш, че не мога.
Когато започна да ми разкрива истината, беше кръстосала ръце пред гърдите си. Не ги беше свалила.
— Как си могла да убиеш едно малко момиченце? Как можа да го направиш, Джези? Как можа да убиеш Маги Роуз Дън?
Изведнъж Джези се отдръпна от мен. Беше твърде много, дори за нея. Тръгна обратно към чадъра и кърпите. Спуснах се и я улових за лакътя.
— Махни си ръцете! — изкрещя тя и лицето й се изкриви.
— Може би ще изтъргуваш информацията за Маги Роуз — викнах аз. — Може би ще се спазарим, Джези!
Тя се обърна.
— Няма да ти позволят да възобновиш разследването. Не се самозалъгвай, Алекс. Те нямат никакви улики срещу мен. Нито пък ти. Няма да изтъргувам информацията.
— Ще я изтъргуваш и още как! — казах аз, а гласът ми премина от крясък към приглушен шепот. — Да, Джези, ще го направиш. Ще изтъргуваш информацията…
Посочих към палмовите дървета, които се сгъстяваха навътре от брега.
Сампсън стана и се показа от скривалището си в гъстите храсталаци. Помаха с нещо, което приличаше на сребърна пръчка. Всъщност държеше микрофон за подслушване от разстояние.
Двама агенти на ФБР също станаха и ни махнаха. Отидоха при Сампсън. Те всички бяха в храстите отпреди седем часа сутринта. Лицата и ръцете на агентите се бяха зачервили като варени омари. А Сампсън сигурно беше събрал тен за цял живот.
— Това там е приятелят ми Сампсън. Записал е всяка твоя дума от началото на разходката ни.
Джези затвори очи за няколко секунди. Не беше очаквала, че ще отида толкова надалеч. Не е допускала, че съм способен на това.
— Сега ще ни разкажеш как убихте Маги Роуз — настоях аз.
Очите й се отвориха. Изглеждаха малки и тъмни.
— Ти не разбираш. Ти просто не разбираш — каза тя.
— Какво не разбирам, Джези? Кажи ми какво не разбирам.
— Все търсиш доброто в хората. Но него го няма! Разследването ти ще се провали. Накрая ще излезеш глупак, пълен, непоправим глупак. Отново всички ще ти обърнат гръб.
— Може би си права — казах аз. — Но поне ще ми остане този момент.
Джези посегна да ме удари, но аз блокирах юмрука й с ръка. Тялото й се изви и тя падна. Тежкото падане беше нищо в сравнение с това, което заслужаваше. На лицето й различих крехката маска на учудването.
— Добро начало, Алекс — обади се тя, както беше седнала на пясъка. — И ти се превръщаш в гадно копеле. Моите поздравления.
— Ами! — отвърнах аз. — Нищо ми няма. Всичко ми е наред.
Оставих на агентите на ФБР и на Сампсън официалния арест на Джези Фланаган. После взех една лодка и се върнах в хотела. Стегнах си багажа и след по-малко от час вече се връщах във Вашингтон.
Глава 86
Два дни след като се върнахме във Вашингтон, двамата със Сампсън отново бяхме на път. Пътувахме за селцето Уюни в Боливия. Имахме основание да вярваме и да се надяваме, че най-сетне ще намерим Маги Роуз Дън.
Джези не спря да говори. Изтъргува информацията. Но все пак отказа да говори пред хората на ФБР. Направи сделката с мен.
Уюни се намираше в Андите, на около сто и деветдесет мили южно от Оруро. Единственият начин да се доберем дотам беше с малък самолет до Рио Мулато, а след това с джип или микробус до Уюни.