— Не бива да говориш така. Защитавам тези две деца така, както защитавах и теб. Прекарах живота си в грижи за другите. Не съм наранила никого, Алекс.
— Току-що ме нарани — казах аз. — И много добре го знаеш. Защото знаеш какво означават децата за мен.
В очите на Нана се появиха сълзи, но тя не се предаде. Беше се втренчила в мен. Обичта между нас е трудна и безкомпромисна. Винаги е била такава.
— Не искам по-късно да ми се извиняваш, Алекс. За мен няма значение, че ще се чувстваш виновен за думите, които току-що изрече. Важното е, че си виновен. Отказваш се от всичко заради една връзка, от която нищо няма да излезе.
Мама Нана стана от масата и се качи горе. Край на разговора. Просто така. Беше вече взела решение.
Дали се отказвах от всичко, за да бъда с Джези? Беше ли връзка, от която нищо нямаше да излезе? Още не знаех. Сам трябваше да разбера.
Глава 59
Армия от медицински експерти се заизрежда на свидетелската скамейка на процеса срещу Сонеджи/Мърфи. Показания даваха съдебни лекари, някои от тях рядко префърцунени и фукливи за учени. Имаше специалисти от болницата „Уолтър Рийд“, от затвора „Лортън“, от армията и от ФБР.
Показаха и обясниха преподробно снимки и големи табла с диаграми. Местопрестъпленията бяха многократно разяснявани върху вдъхващи ужас схеми, които бяха преобладаващите материали през първата седмица на процеса.
Осем различни психиатри и психолози бяха изтъпанчени, за да докажат тезата, че Гари Сонеджи/Мърфи е съзнавал какво върши, че е извратен социопат, че е владеел напълно съзнанието си, действал е хладнокръвно и е съвсем вменяем.
Описаха го като „престъпен гений“, лишен от съвест и угризения. Блестящ актьор, „достоен за Холивуд“, което обясняваше как е манипулирал и заблудил толкова много хора.
Но Гари Сонеджи/Мърфи действително беше отвлякъл съвсем съзнателно и преднамерено две деца. Беше убил едното, а може би и двете. Беше убил и други хора, поне петима, а вероятно и много повече. Беше чудовището в човешки образ, което ни преследва в кошмарите… Така твърдяха всички експерти на обвинението.
Завеждащата психиатричния отдел в „Уолтър Рийд“ зае мястото за свидетелите почти цял следобед. Беше разпитвала Гари Мърфи многократно. След пространното й описание на тежкото му детство в Принстън и младежките години, белязани с насилие над хора и животни, помолиха доктор Мария Руоко да направи психиатрична оценка на Гари Мърфи.
— Смятам, че е изключително опасен социопат. Убедена съм, че Гари Мърфи напълно осъзнава действията и постъпките си. Изобщо не допускам, че страда от раздвоение на личността.
Мери Уорнър умело доказваше тезата си ден подир ден. Възхищавах се на нейната изчерпателност и на професионалното познаване на психиатричния процес. Тя умело сглобяваше крайно сложната картинна мозайка, за да видят съдията и съдебните заседатели цялото зад подробностите. Бях се срещал с нея няколко пъти и наистина много я бива.
След като приключи, съдебните заседатели щяха да получат изключително подробна картина… за начина на мислене на Гари Сонеджи/Мърфи.
Всеки следващ ден от процеса тя наблягаше върху ново парченце от картинната мозайка. Показваше им парченцето. После им го обясняваше най-подробно. Накрая го поставяше на мястото му в пъзела.
Показваше на съдебните заседатели как именно новото парченце се отнася към останалите, вече разяснени изчерпателно. Един-два пъти присъстващите в залата аплодираха прокурорката с кроткия глас и нейното вдъхващо уважение представяне.
Тя постигна всичко това, докато Антъни Нейтън възразяваше кажи-речи срещу всичко, което тя се опитваше да изясни.
Защитата на Нейтън беше крайно проста и той не се отклони от нея: Гари Мърфи е невинен, защото не е извършил престъпления.
Извършил ги е Гари Сонеджи.
Антъни Нейтън кръстосваше предната част на съдебната зала с обичайната си важна походка. Носеше костюм от хиляда и петстотин долара, шит по поръчка, но изглежда не се чувстваше удобно в него. Костюмът беше добре ушит, но телосложението на Нейтън беше отчайващо — все едно да се опиташ да облечеш бояджийска стълба.
— Аз не съм цвете за мирисане — обърна се Антъни Нейтън към съдебните заседатели — седем жени и петима мъже, в понеделника на втората седмица. — Поне в съдебната зала. Хората се оплакват, че постоянно им се надсмивам, че съм надут и нетърпим егоцентрик. Че е невъзможно да ме изтърпят за повече от една минута. Всичко това е вярно — заяви Нейтън пред аудиторията. — Да, вярно е. И именно то понякога ми създава неприятности. Аз казвам истината. Аз съм маниакално привързан към истината. Не понасям полуистините. И никога не съм се заемал с дело, в което да не мога да кажа истината. Защитата на Гари Мърфи е проста, може би най-лесната и непротиворечива, която някога съм излагал пред съдебни заседатели. Тя се основава на Истината. Всичко в тази история е черно и бяло, дами и господа. Моля да ме изслушате. Госпожа Уорнър и нейният екип са наясно колко е силна защитата и именно затова прокурорът изложи пред вас повече факти, отколкото Комисията Уорън, която разследва убийството на президента Кенеди. Но доказа точно колкото и въпросната комисия — абсолютно нищо. Ако подложите госпожица Уорнър на кръстосан разпит, тя честно ще си го признае. Тогава всички ще можем да се приберем вкъщи. Би било добре, нали? Да, би било добре.