— Възразявам! — Мери Уорнър отново скочи на крака. — Възразявам!
— Добре сте запознати с реда — погледна ме смразяващо съдия Каплан. — Да се заличи от протокола. Съдебните заседатели да не го вземат предвид. Няма доказателства, че обвиняемият е замесен по някакъв начин с току-що споменатите събития.
— Помолихте ме да дам прям отговор — обърнах се аз към Нейтън. — Искахте да чуя какво мисля. Това и получавате.
Нейтън кимаше с глава, докато се насочваше към съдебните заседатели. После се обърна към мен.
— Прав сте, прав сте. Убеден съм, че ще ни кажете каквото мислите, доктор Крос. Независимо дали то ми харесва. Независимо дали на Гари Мърфи му харесва. Вие сте един изключително прям човек. Няма да прекъсна вашето изложение, стига и прокурорът да не го прави. Моля продължете.
— До болка ми се искаше да заловя похитителя. Всички от Екипа по спасяване на заложниците го искахме. За повечето от нас това се превърна в личен въпрос.
— Вие всъщност мразехте похитителя. Искахте, независимо кой е той, да бъде наказан най-строго от закона.
— Така е. И все още го искам — отговорих аз.
— Вие сте присъствали на залавянето на Гари Мърфи. Бил е обвинен в престъплението. После сте провели серия сеанси с него. Какво мислите сега за Гари Мърфи?
— Честно казано, сега не знам какво да мисля.
Антъни Нейтън не пропусна да настъпи.
— Значи изпитвате колебания относно вината му?
Мери Уорнър вече протъркваше стария дъсчен под под краката си, толкова често й се налагаше да скача от мястото си.
— Възразявам! Подвеждащ въпрос към свидетеля!
— Съдебните заседатели да не го вземат под внимание — каза съдийката.
— Какво изпитвате в този момент към Гари Мърфи? Кажете ни професионалното си мнение, доктор Крос — продължи Нейтън.
— Все още не съм наясно дали той е Гари Мърфи или Гари Сонеджи. Не знам дали в този човек наистина съжителстват две личности. Струва ми се, че съществува вероятност той да страда от раздвоение на личността.
— И ако е така?
— Ако това е така, Гари Мърфи би имал малка или никаква съзнателна представа за действията на Гари Сонеджи. Той също така би могъл да бъде гениален социопат, който манипулира всички ни, включително и вас.
— Дадено. Приемам тези параметри. Дотук добре — каза Нейтън.
Беше сложил ръце пред гърдите си, сякаш държеше малка топка. Очевидно обмисляше как да изкопчи от мен по-стегната дефиниция.
— Оказва се, че проблемът с неувереността се превръща в основен — заяви той. — От него зависи всичко. Затова ще ви помоля да помогнете на съдебните заседатели да си изградят лично становище. Доктор Крос, искам да хипнотизирате Гари Мърфи! — обяви той. — Тук, в съдебната зала. Нека съдебните заседатели преценят сами. Аз имам пълно доверие в тях и ще приема тяхното решение. Дълбоко вярвам, че когато тези хора видят всички доказателства, ще достигнат до най-правилното решение. А вие, доктор Крос?
Глава 62
На другата сутрин внесоха за сеанса ми с Гари две обикновени кресла, тапицирани с червена кожа. Намалиха централното осветление, за да може да се отпусне и да не се влияе от обкръжението. И двамата имахме микрофони. Това беше единственото, което разреши съдийката Каплан.
Другата възможност бе да се демонстрира в съда записаният на видео предишен хипнотичен сеанс, но Гари заяви, че по всяка вероятност ще може да бъде хипнотизиран в съдебната зала. Искаше да опита. Адвокатът му настояваше да опита.
Реших да извърша хипнотизирането така, сякаш Сонеджи/Мърфи се намира в затворническата си килия. Важно беше да го изолирам от някои очевидно разсейващи неща в залата. Нямах представа дали ще успея и какво ще излезе. Стомахът ми беше на възли, когато седнах в едното кресло. Опитах се да не гледам към присъстващите. Никога не съм обичал сцената, а сега още по-малко.
Предишния път използвах проста словесна техника, за да хипнотизирам Гари. Сега в съдебната зала започнах по същия начин. Хипнотизирането не е кой знае каква философия, както си мислят повечето хора.