Опитах се да му говоря възможно най-спокойно, без да го тревожа. Кротко и бавно. Като ходене по ръба на пропастта. Можех да му помогна, но, от друга страна, имаше опасност и двамата да полетим в бездната.
— Кое се е объркало в плана на Сонеджи?
— Всичко — каза той.
Все още беше Гари Мърфи. Нямах съмнение. Не се беше прехвърлил в личността на Сонеджи. Но Гари Мърфи знаеше за действията на Гари Сонеджи — под хипноза. Гари Мърфи беше наясно с мислите на Гари Сонеджи.
Съдебната зала беше смълчана. С периферното си зрение не забелязвах никакво движение.
Гари ни съобщи още подробности за отвличането.
— Той провери какво става с малкия Голдбърг, но момчето беше мъртво. Лицето му беше съвсем посиняло. Изглежда приспивателното е било в повече… Сонеджи не можеше да повярва, че той е направил грешка. Беше толкова внимателен и педантичен. Дори предварително разговаря с анестезиолози.
Зададох един от възловите въпроси:
— Защо тялото на момчето беше така обезобразено? Какво точно се случи с детето?
— Сонеджи пощуря. Не можеше да повярва на лошия си късмет. Започна да удря тялото с една тежка лопата.
До момента начинът, по който разказваше за Сонеджи, бе много правдоподобен. Не беше изключено в крайна сметка да е жертва на раздвоение на личността. Това би променило коренно хода на процеса, а вероятно и присъдата.
— Каква лопата? — попитах.
Заговори много бързо.
— Лопатата, която използва, за да ги зарови. Бяха заровени в плевнята. Беше им осигурил въздух за няколко дни. Приличаше на противоатомно скривалище. Системата за снабдяване с въздух работеше безупречно, както и всичко останало. Сонеджи сам я измисли. Сам я построи.
Сърцето ми биеше до пръсване. Гърлото ми бе много, много сухо.
— А малкото момиченце? Маги Роуз? — попитах аз.
— Тя беше добре. Сонеджи й даде за втори път валиум. За да я приспи отново. Тя беше уплашена и пищеше, защото под земята беше тъмно. Като в рог. Но не чак толкоз лошо. Самият Сонеджи бе преживял по-страшни моменти. В мазето.
Продължих много предпазливо. Не исках да го изпусна точно сега. Какво в мазето? Ще се опитам да се върна към него по-късно.
— Къде е Маги Роуз сега? — попитах аз Гари Мърфи.
— Не знам — отвърна той без колебание.
Не каза, че е мъртва. Не каза, че е жива… Не знам. Защо блокира тази информация? Защото знае, че аз я искам? Защото всеки в тази зала искаше да узнае съдбата на Маги Роуз Дън?
— Сонеджи се върна там за да я вземе — продължи той. — ФБР се бе съгласило с откупа от десет милиона. Всичко бе организирано, но тя беше изчезнала! Маги Роуз не беше там, когато Сонеджи се върна. Тя беше изчезнала! Някой друг бе взел момичето оттам!
Публиката в залата повече не можеше да пази тишина. Но аз не се разконцентрирах.
На съдийката Каплан не й се искаше да удари с чукчето, за да възстанови реда. Изправи се обаче и се опита с ръка да въдвори тишина, но без резултат.
Някой друг беше взел момичето оттам. Някой друг сега държеше момичето.
Зададох още няколко въпроса, преди залата да стане окончателно неуправляема, а може би и Сонеджи/Мърфи заедно с нея. Запазих гласа си тих и изненадващо спокоен при създалите се обстоятелства.
— Ти ли я изрови оттам, Гари? Ти ли спаси, малкото момиченце от Сонеджи? Знаеш ли ти къде е Маги Роуз сега?
Тези въпроси не му харесаха. Силно се потеше. Клепачите му потрепваха.
— Разбира се, че не. Не, аз нямам нищо общо с това. През цялото време беше Сонеджи. Не мога да го контролирам. Никой не може. Толкова ли не разбираш?
Надвесих се напред.
— Тук ли е Сонеджи в този момент? Тази сутрин той с нас ли е?
При други обстоятелства не бих се опитал да го насилвам толкова много.
— Мога ли да попитам Сонеджи какво се е случило с Маги Роуз? — продължих да настоявам аз.
Гари Мърфи поклати няколко пъти глава. Усещаше, че нещо става с него.
— Става страшно — изстена той. По лицето му течаха вадички пот, косата му бе мокра. — Страх ме е. Сонеджи наистина е нещо страшно! Не мога повече да говоря за него. Не искам. Моля те, помогни ми, доктор Крос! Моля те, помогни ми.
— Добре, Гари, достатъчно — и аз веднага го извадих от хипнозата.
Това беше единствената хуманна постъпка при тези обстоятелства. Нямах избор.