Същия ден бях подложен на кръстосан разпит от обвинението, но Мери Уорнър бе по-заинтересована да се махна от свидетелското място, отколкото да подлага на въпрос професионалните ми качества. Участието ми в процеса приключи. Нямах нищо против.
До края на седмицата двамата със Сампсън не стъпихме в съдебната зала. През това време бяха изслушани още експерти. Ние се върнахме на улицата. Имахме нови случаи. Освен това се опитахме да изясним едно-две смущаващи неща, случили се в деня на отвличането. Прекарахме часове наред в заседателната зала, затрупани с папки. Ако Маги Роуз е била отведена от скривалището в Мериленд, може би все още беше жива. Имаше някакъв, макар и минимален шанс.
Посетихме отново училището „Уошингтън Дей“, за да разпитаме някои от учителите. Меко казано, повечето не ни се зарадваха. Проверявахме хипотезата за „съучастник“. Имаше голяма вероятност Гари Сонеджи да е действал в съдружие с някого от самото начало. Дали не е Саймън Конклин, приятелят му от Принстън? Ако не е Конклин, тогава кой? Никой от училището не беше забелязал някого, с което да се подкрепи хипотезата за съучастник на Гари Сонеджи.
Тръгнахме си от училището преди обяд и отидохме в една закусвалня от веригата „Рой Роджърс“ в Джорджтаун, за да хапнем. Пържените пилета на „Рой Роджърс“ са за предпочитане от тези в „Кентъки Фрайд Чикън“, особено подлютените крилца. Пръстите да си оближеш. Поръчахме си пет порции крилца и две гигантски ко̀ли. Седнахме навън на малка масичка до детската площадка на „Рой“. След обяда можехме да се полюлеем на люлката.
Когато приключихме, решихме да отидем в Потомак, щата Мериленд. Цял следобед чукахме по вратите на авеню „Сорел“ и околните улици. Разговаряхме с обитателите на пет или шест къщи и бяхме добре дошли колкото Бърнстейн и Удуърд, но студеният прием не ни смути.
Никой не бил забелязал непознати хора или коли в района. Нито в дните преди, нито след отвличането. Никой не само не можа да си спомни да е виждал необичаен микробус за доставки. Не си спомняха да са виждали и съвсем обичайни коли за доставки по домовете на цветарските магазини, сервизните служби и хранителна стоки.
Късно следобед продължих с колата сам. Отправих се към Крисфийлд, щата Мериленд, където Маги Роуз и Майкъл Голдбърг са били държани под земята през първите дни след отвличането. В крипта? В мазе? Гари Сонеджи/Мърфи беше споменал за мазе по време на хипнозата. Като дете са го затваряли в тъмно мазе. През по-голямата част от живота си не е имал приятели.
Този път исках да разгледам фермата съвсем сам. Всички несвързаности в случая дълбоко ме смущаваха. В главата ми се стрелкаха отделни фрагменти и ме дразнеха като шрапнел. Възможно ли беше някой да е задигнал Маги Роуз от Сонеджи/Мърфи? И Айнщайн да бе разследвал този случай, многото вероятности щяха да замотаят главата му, та чак да му изправят косата.
Докато обикалях из зловещата изоставена ферма, позволих на фактите свободно да блуждаят в съзнанието ми. Мислите ми се връщаха към сина на Линдбърг и факта, че бебето на Линдбърг е било отвлечено от „фермерска къща“.
Така нареченият съучастник на Сонеджи. Нерешен проблем.
Сонеджи е бил забелязан също около къщата на семейство Сандърс, ако можеше да се вярва на Нина Серизиър. Още един нерешен проблем.
Наистина ли става дума за раздвоение на личността? Обществото на психолозите няма единно мнение дали изобщо съществува такъв феномен. Случаите не раздвоение на личността са изключително редки. Не бяха ли това византийски номера на Гари Мърфи? Възможно ли бе той да играе и двете личности?
Какво се е случило с Маги Роуз Дън? Кръгът се затваряше с нея. Какво се е случило с Маги Роуз?
Върху разнебитеното табло на поршето си все още пазех една от малките свещички, които раздаваха около съдебната зала във Вашингтон. Запалих я. Подкарах обратно към Вашингтон и тя гореше в падащия мрак. Не забравяйте Маги Роуз!
Глава 64
Вечерта имах среща с Джези и през целия ден тръпнех в очакване. Срещнахме се в мотел „Ембаси Суитс“ в Арлингтън. Заради пиесата, наводнила града във връзка с процеса, ние много внимавахме да не ни видят заедно.
Джези пристигна след мен. Изглеждаше страхотно секси в късата си черна рокля. Носеше черни чорапи с ръб и обувки на висок ток. Имаше червило и руж по страните. В косата си бе затъкнала малко сребърно гребенче. О, спри, сърце!
— Идвам от официален обед — обясни тя и изрита обувките си. — Ставам ли за висшето общество?