Двамата излязоха на двора, а след няколко минути тя се върна сама. Каза:
— Пак ще се видим, Камерън.
И отново ми се усмихна с онази смела усмивка, която бях видял няколко дни по-рано. Само че този път зелените й очи бяха видимо влажни и влагата заплашваше да прелее всеки момент. Тя се взе в ръце и повтори:
— Пак ще се видим.
— Не, няма — усмихнах й се в отговор.
И двамата знаехме, че никой не се обажда на Камерън, освен ако не се сблъска с него някъде по улиците.
Този път тя ми каза да не я изпращам, но аз тайничко останах на верандата и гледах след нея, докато се изгуби от погледа ми.
— Съжалявам — прошепнах.
Мислех, че за последен път виждам Октавия, момичето на Руб.
Но грешах.
Студено ми е.
Без яке съм.
Кой знае защо съм си оставил якето в глухата уличка и сега се лутам с това куче и треперя.
За пръв път съм ядосан.
— Какво става? — изръмжавам, но отговор няма.
До мен долита само шумът от лапите и ноктите му по настилката. И дъхът му. Кълбетата пара, излизащи от устата му.
Имам чувството, че сме тръгнали заникъде — просто кръстосваме улиците в тъмното.
Сърцето ми кърви.
От самота.
Кръвта се стича по краката ми и капе по земята.
Болката от побоя става нетърпима и се препъвам.
Падам.
Оставам проснат неподвижно на студения под на града.
Кървящ.
Строшен на хиляди парченца.
Не след дълго си давам сметка за присъствието на кучето. Усещам го как се отпуска и ляга до мен. Слага муцуна на ръката ми и усещам дъха му върху кожата си.
Отварям очи и го виждам с периферното си зрение.
То ме чака да се изправя и да продължа.
7
Джулия беше абсолютна пачавра, разбира се. Няма какво повече да се каже. Пачаврата, ако не знаете, е момиче, което може да се опише като разпуснато и долнопробно, без да е проститутка или нещо от тоя род. Постоянно дъвче дъвка. Може да пие или да пуши показно. Ще те нарече педал, боклук или чекиджия с мила усмивчица. Носи впити дънки и дълбоки деколтета и изобщо не й пука, ако зърната й са щръкнали. Дрънкулките, с които се кичи, са от умерено до много тежки, понякога е с обеца на ухото или веждата за по-голяма оригиналност и един вид демонстрация на бунтарски дух. И гримът. Понякога е дебело напластен, особено ако има акне, макар че обикновено пачаврата не изглежда чак толкова зле. Тя просто има склонност да се прави на грозна чрез начина, по който говори и се държи.
А Джулия?
Какво мога да кажа за нея?
Беше красива и руса.
И пачавра и половина.
— Значи това е Камерън — каза тя, когато ме видя за пръв път. Дъвчеше оная дъвка без захар, която зъболекарите постоянно рекламират.
— Здрасти — казах, а Руб ми смигна.
Знаех какво значи това смигане. Нещо от рода на: „Бива си я, а?“ или „Не е за изхвърляне, нали?“, или пък още по-просто: „Готини цици, какво ще кажеш?“ Копеле гадно.
Както можете да се досетите, изнесох се доста бързо, защото това момиче започна от първия момент да ми лази по нервите. Надявах се само Руб да не я поведе да ме гледат как зяпам къщата на Стефани. Октавия бих могъл да я понеса, защото тя поне имаше класа. Беше някак мила. Докато за тази не можеше да се каже същото. Тя най-вероятно също щеше да ме нарече самотно копеле. Или да каже нещо от рода на „Намери си занимание“, а може би да повтори нещо, което Руб е казал по-рано, с надеждата да попие нещо от неговата харизма. Нямаше как да стане. Не бих й дал този шанс (макар че Бог я беше благословил, като й беше дал тяло като на момичетата от „Инсайд Спорт“, доколкото можех да преценя).
Не.
Вече бях решил.
Вместо да вися като воня при тях, предпочитах да ида на кино и да вися като воня там.
Една студена, ветровита събота, когато татко нямаше нужда от мен, изгледах три филма наведнъж, преди да отида за малко до Глийб, после се прибрах у дома. През нощта слязох в мазето и известно време писах. Имах чувството, че всичко у мен се завърта и се преобръща.
Вече от доста време бях в леглото си, когато Руб влезе и се тръшна на неговото легло отсреща. Станах да угася лампата.
— Е, Кам? — чух го да казва.
— Какво?
— Какво ще кажеш?
— За кое?
— За Джулия.
— Ами… — започнах, но не исках да го поздравявам за придобивката, нито пък да се меся. Несигурната тъмнина на стаята се люшна и се препъна. — Става.