— Кога пак се връщате в степта? — извика след него господин Голдберг.
— Скоро!
— Не забравяйте да купите необходимите ви запаси от нас!
— Ще дойда.
Мбиджейн носеше едната торба, а Шон — другата. Усмихваше се, димът от пурата му се стелеше след него. В тежестта на златото има нещо, което кара човека, който го носи, да става осем стъпки висок.
Същата вечер, докато лежаха в леглото, Катрин попита:
— Имаме ли достатъчно пари, за да купим фермата?
— Да — каза Шон. — Имаме пари за най-прекрасната ферма на целия полуостров Кейп, а след още едно пътуване ще имаме достатъчно, за да построим къщата и хамбарите, да купим добитъка, да посадим лозята, а даже и ще ни останат.
Катрин помълча малко и след това попита:
— Значи се връщаме пак в степта?
— Да, само още веднъж, още две години и ще се преместим в Кейп. — Той я прегърна. — Нямаш нищо против, нали?
— Не, мисля, че го искам. Кога тръгваме?
— Не веднага, след известно време. — Шон се смееше от сърце. — Първо ще се позабавляваме. — Той я прегърна и усети колко болезнено слабо беше тялото й все още. — Ще купим хубави дрехи за теб, любима, и костюм за мен, който няма да изглежда като карнавален. Ще излезем и ще видим как изглежда този град и какви развлечения може да ни предложи. — Той спря, защото му хрумна нова идея. — Дявол да го вземе! Зная какво ще направим! Ще вземем карета и ще отидем до Йоханесбург. Ще наемем апартамент в „Гранд Нешънъл Хотел“ и ще поживеем. Ще се къпем в порцеланова вана, ще спим в истински легла, може да ти направят красива прическа, а на мен да подстрижат брадата. Ще ядем скариди и яйца от пингвини… Не мога да си спомня откога не съм вкусвал свинско или овнешко месо… Ще го полеем със старо, кипящо вино и ще танцуваме валс на хубава музика. — Шон стана и започна да танцува, а когато спря, Катрин попита тихо:
— Валсът не е ли греховен танц?
Той се усмихна в тъмнината.
— Да, наистина е такъв!
— Бих искала да съгреша поне веднъж… не повече… поне малко, и то с теб, искам да видя какво е…
— Ще съгрешим… — каза Шон. — Ще бъдем от ужасни по-ужасни, като в ада.
29
На следващия ден Шон заведе Катрин в най-изискания магазин в Претория. Избра платове за половин дузина рокли. Една от тях трябваше да бъде за бал — светложълта коприна. Това беше екстравагантно и той го знаеше, но не го беше грижа, след като видя искрица радост и зеления цвят в очите й и руменината по страните й. За пръв път, откакто се беше разболяла тя пак живееше. Той пилееше парите си с удоволствие, а продавачките бяха във възторг от него. Трупаха се около тях с табли, върху които предлагаха най-различни дамски принадлежности.
— Дузина от тези — казваше Шон. — Да, тези са много хубави.
Изведнъж зелен блясък на един от рафтовете привлече погледа му — това беше зеленият цвят на Катрин.
— Какво е това? — посочи той и двете продавачки едва не паднаха, блъскайки се коя да му го донесе. Победителката донесе един шал. Шон го взе и го постави около раменете на жена си. Шалът беше великолепен.
— Да, ще го вземем.
В този миг устните на Катрин потрепериха и тя заплака. Вълнението беше твърде силно за нея. Настана суматоха. Продавачките се тълпяха около Шон да помагат. Той вдигна Катрин на ръце и я понесе към каретата, спря се на вратата и извика:
— Искам тези рокли до утре сутрин. Ще може ли?
— Ще бъдат готови, господин Кортни. Даже ако момичетата ще трябва да работят цяла нощ.
Заведе Катрин до фургона и я сложи на леглото.
— Моля те, Шон, прости ми. Никога не съм правила това преди.
— Всичко е наред, любима, аз те разбирам. Сега поспи.
На другия ден тя остана в лагера да си почива, докато Шон отиде при господин Голдберг на покупки. Трябваше да набави всичко необходимо за следващата експедиция. Още един ден измина в товарене на фургоните и в това време Катрин изглеждаше вече достатъчно добре, за да могат да отидат до Йоханесбург.
Тръгнаха рано сутринта. Мбиджейн караше, а двамата седяха на задната седалка, държейки ръцете си. Дирк се въртеше, като гледаше ту през единия, ту през другия прозорец, сплесквайки носа си в стъклото, и не спираше да коментира всичко видяно на своя смешен език, смесица от холандски и зулу, език, който Шон наричаше „диркезе“.