— Как са всички в Лейдибург, сестрите ти?
— И двете се задомиха, аз също, имам четири сина. — Гордостта пак се прокрадна в гласа му.
— Познавам ли я?
— Одри — знаеш я, дъщерята на стария Пай.
— Не! Това е чудесно, Денис! Тя беше хубаво момиче — извика той.
— Най-хубавото — поправи го Денис.
Той имаше вид на преуспяващ човек, добре гледан съпруг и добре хранен — коремът му вече доста тежеше. Чудеше се дали и неговият не е такъв.
— Разбира се, старият Пай почина. Рони пое банката и магазина.
— Мишокът, с уши на прилеп? — каза Шон и разбра, че направи грешка.
— Той е вече член на семейството ми, Шон. Много е честен и е умен бизнесмен — намръщи се Денис.
— Съжалявам, само се пошегувах. Как е майка ми? — промени темата той. Зададе въпроса, който беше на устата му през цялото време.
Лицето на Денис се смекчи, по него се разля топлина.
— Както преди, има магазинче за дрехи, точно до този на Рони. Това е малка златна мина, никой и не мисли да купува от друг, освен от магазина на леля Ада. Тя е кръстница на две от децата ми. Мисля, че е кръстница на половината от децата в областта… — Изведнъж стана сериозен. — Поне да й бе писал, Шон. Не можеш да си представиш каква мъка си й причинил.
— Поради ред обстоятелства — отговори Шон и сведе поглед.
— Това не е извинение. Имаш задължение, което си пренебрегнал.
Шон повдигна очи и го погледна, без да скрива раздразнението си — ти, дребно човече, ти, надуто, проповядващо, малко човече, гледаш на света през ключалката на собствената си важност. Душата на Шон се бунтуваше, а устата мълчеше. Денис не забеляза реакцията му и продължи:
— Това е урок, който човек трябва да научи, докато е малък — всички ние имаме дълг и задължения. Човек израства, когато поеме товара, който обществото му е поставило. Вземи моя случай, въпреки огромната работа, която имам по фермата, сега аз притежавам Махобас Клооф и освен задълженията към семейството си имам време да съм представител на нашата област в Комитета за отглеждане на добитък за месо, освен това съм член на църковния съвет и управата на селото и имам пълното основание да считам, че ще ме поканят да стана кмет. — След това погледна строго към Шон. — А ти, ти какво си направил досега в твоя живот?
— Живял съм го — отвърна той и Денис го погледна объркан.
— Женен ли си?
— Бях, но я продадох на арабите на север.
— Направил си какво?
— Е — ухили се Шон, — беше много стара, а цената бе добра.
— Това е шега, хей, ха-ха! Не можеш да излъжеш добрия стар Денис.
Шон се изсмя гръмко, този невероятен малък човек!
— Още едно, Денис?
— Две е нормата ми, благодаря — каза той и извади златния си часовник. — Време е да вървя. Беше чудесно, че те видях.
— Чакай! Как е брат ми, как е Гари?
— Бедният стар Гари! — Той поклати глава тържествено.
— Какво не е наред с него? — Гласът му прозвуча остро.
— Нищо — каза Денис, — нищо повече от това, което е.
— Защо каза „бедния Гари“?
— Не знам, всички му казват така. Това е навик. Просто пред имената на някои хора се поставя това.
Шон потисна раздразнението си. Трябваше да знае.
— Не ми отговори. Как е той?
Мъжът направи движение с дясната си ръка.
— Напоследък гледа повече в шишето. Не го обвинявам, но тази жена, за която се ожени… ти беше далеч от цялата тази работа, ако мога да кажа.
— Можеш, но кажи, добре ли е? Как са нещата в Теунис Краал?
— Всички пострадахме от тази болест по добитъка, но Гари загуби половината от животните си. Бедният стар Гари. Всичко се случва все на него.
— Господи боже, петдесет на сто!
— Да, но Рони му помогна. Зае му срещу ипотека, за да може да се съвземе.
— Теунис Краал ипотекиран пак? — изрева Шон. — О, Гари, Гари!
— Да. — Денис се изкашля от неудобство. — Трябва да вървя вече, господин Шон. Да им кажа ли, че съм те видял?
— Не. Остави нещата така, както са.
— Добре… — Той се поколеба. — А ти добре ли си с парите?
Шон усети, че мъката му се разсея малко, това надуто, малко човече щеше да му предложи пари назаем.
— Много мило от твоя страна, Денис, но аз имам малко спестени пари — достатъчно, за да мога да се прехраня още няколко дни.
— Добре тогава. — Изглеждаше много облекчен. — Добре тогава, господин Шон. — И той напусна бързо бара.