Точно зад него се чу тупкане на крака. Бързо се надигна и понечи да се обърне. Мярна му се бялото й тяло, което се гмурна във водата като игрива пъстърва. Шон скочи на крака.
— Ей, какво правиш?
— Плувам си — засмя се Ана. Беше до кръста в зелената вода, а косата й бе залепнала по раменете и гърдите. Шон се загледа в тези гърди, бели като сърцевината на ябълка, с тъмнорозови, почти червени зърна. Ана легна по гръб и зарита във водата, така че тя побеля от пяна.
— Voet sak, малки рибки! Пръскайте се, малки рибки — изгъргори тя.
— Ей, не бива да правиш така — каза Шон с пресъхнала уста. Искаше тя отново да се изправи. Гърдите й предизвикваха някакво странно свиване в стомаха му, но тя се потопи до брадичката във водата. Виждаше ги през водата.
— Много е хубаво! Защо не се топнеш?
Превъртя се по корем и потопи глава под водата, симетричните овали на задните й части изскочиха над повърхността и стомахът на Шон отново се сви.
— Хайде, идваш ли? — подкани го тя.
Шон беше объркан — само за няколко секунди чувствата му към нея претърпяха рязка промяна. Много му се искаше да е във водата при всичките тези загадъчни бели изпъкващи форми, но се срамуваше.
— Теб те е страх! Хайде де, стиска ли ти?
Тя го дразнеше и предизвикателството й го жегна.
— Не ме е страх.
— Ами скачай тогава.
Поколеба се още няколко секунди, после хвърли шапката и разкопча ризата си. Обърна се гърбом към нея, докато сваляше панталоните си, после бързо се завъртя и се гмурна във вира, благодарен на прикритието, което той му даваше. Главата му изскочи над водата и Ана я натисна обратно под повърхността. Той напипа и хвана краката й, изправи се и я обърна по гръб. Издърпа я в плитчините, където водата не можеше да я покрие. Тя размахваше ръце и пищеше от удоволствие. Петите на Шон се блъснаха в един камък, той падна и я пусна. Преди да успее да се изправи, Ана скочи на гърба му и го обви с крака. Можеше да я отхвърли, но му хареса допира на плътта й — топла в хладната вода, хлъзгава от капките. Тя грабна шепа пясък и го изсипа в косата му. Шон леко се съпротивляваше. Прегърна го през врата и той усети цялото й тяло. Това, което го стягаше в стомаха, се издигна в гърдите му и му се прииска да я притисне до себе си. Обърна се и посегна към нея, но тя се извъртя, измъкна се от ръцете му и отново се гмурна в дълбоката вода. Запляска след нея, но Ана му се изплъзваше и му се смееше.
Най-сетне застанаха един срещу друг, все още до шия под водата и Шон започна да се ядосва. Искаше да я прегърне. Тя видя промяната в настроението му и зашляпа на брега, отиде при дрехите му и взе ризата. Избърса лицето си с нея, застанала гола, без да се срамува — имаше твърде много братя, за да се притеснява от голотата. Шон гледаше как гърдите й променят формата си, когато тя вдигаше ръцете. Разгледа очертанията на тялото й и видя, че слабите й крака са се налели, от коленете нагоре вътрешните страни на бедрата й се допираха една в друга чак до основата на корема й, където се виждаше тъмният триъгълник на женствеността й. Тя разстла ризата на пясъка, седна на нея и го погледна.
— Излизаш ли?
Той неловко се приближи, като се прикриваше, с ръце. Ана му направи място на ризата.
— Седни, ако искаш.
Той бързо седна и сви колене до брадичката си. Наблюдаваше я крадешком. Около зърната й кожата се бе набръчкала от студената вода. Усещаше погледа му и изпъна назад рамене, изпитвайки удоволствие от това. Шон отново се обърка — сега тя така добре владееше положението. Преди беше просто някоя, на която можеш да се зъбиш, но сега тя заповядваше, а той изпълняваше.
— Имаш косми по гърдите — каза Ана, като се обърна, за да го погледне. Колкото редки и нежни да бяха, Шон се радваше, че ги има. Изпъна краката си.
— А ти там си много по-едра, отколкото Фрики.
Шон отново се опита да прибере коленете си под брадичката, но тя постави ръка на бедрото му и го спря.
— Може ли да те пипна?
Той се опита да проговори, но от гърлото му не излезе никакъв звук. Ана не дочака отговора.
— Я виж! Става нагъл — също като на Карибу. Карибу беше жребецът на господин Ван Есен.
— Винаги знам кога татко има намерение да пусне Карибу да обслужи кобилата, защото ми казва да вървя на гости на леля Лети. А аз просто се скривам в плантацията. От там много добре се вижда откритият яхър.
Шон не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, че ръката на Ана бе мека и неспокойна.
— Ти знаеш ли, че хората се съвкупяват също като конете? — попита тя.