Выбрать главу

— Да танцуваме? — Шон се наведе към нея и стисна ръката й.

Тя поклати глава отрицателно.

— Шон, не мога. Всички тези хора гледат. Ще се изложа.

— Хайде де, ще ти покажа как… не е трудно.

— Не, не мога, наистина не мога.

Той призна в себе си, че този подиум не е най-подходящото място за урок по танци. Келнерът донесе храната в големи подноси с виеща се от тях пара. Шон се отдаде изцяло на яденето. Катрин го наблюдаваше, едва докосвайки твърде пикантната за нея храна. Цялото й внимание бе завладяно от смеха и гласовете наоколо. Чувствуваше се не на място и беше безкрайно нещастна.

— Хайде, Катрин — усмихна й се Шон. — Едва си докоснала чашата. Пийни малко от това да те загрее.

Тя отпи послушно от шампанското, но не й хареса. Той изяде и последното парче от любимия си специалитет от омар и като се облегна назад доволен и с повишено настроение, каза:

— Брей… само се моля готвачът да поддържа и останалата храна на това ниво — оригна се тихо с ръка на устата и се огледа наоколо. — Даф казваше, че добре приготвеният омар е доказателство за…

Изведнъж млъкна. Гледаше втренчено към горната площадка, където се бяха появили двама мъже във вечерно облекло и една жена. Жената беше Кенди Раутенбах. Кенди, с вдигната нагоре руса коса. Кенди, с диаманти на ушите и врата, с гърди наполовина извън деколтето на роклята, която беше бяла като пяната на цяло буре с бира, Кенди, с ясни, сини очи над червената уста. Кенди, самоуверена и красива. Смеейки се тя погледна към Шон. Тя гледаше невярваща на очите си, смехът й замръзна на устните, после вдигнала високо полите си с ръка, се затича по стълбата към него. Кавалерите й тичаха разтревожени след нея, келнерите отстъпваха, за да й направят път, и всички глави се обърнаха да я гледат. Шон блъсна стола назад и стана да я посрещне, а тя се хвърли върху него и обви ръце около шията му. Последва нескончаема размяна на несвързани поздравления и най-после Шон успя да я откъсне от врата си и я обърна с лице към Катрин. Кенди се беше зачервила и едва дишаше от вълнение. Имаше опасност при всяко поемане на дъх гърдите й да изскочат от корсета. Все още държеше реката на Шон.

— Кенди, запознай се с жена ми Катрин. Мила, това е Кенди Раутенбах.

— Приятно ми е. — Катрин се усмихна неуверено.

Кенди направи грешка и каза:

— Шон, ти се шегуваш! Ти женен?

Усмивката на жена му изчезна. Кенди забеляза промяната и продължи бързо:

— Трябва да те поздравя с избора. Приятно ми е да се запозная с вас, Катрин. Трябва да се видим някога насаме и аз ще ви разкажа за ужасното минало на съпруга ви.

Тя продължаваше да държи Шон, а Катрин гледаше все в ръката й — дълги, лакирани нокти върху тъмния плат на костюма. Той проследи погледа й и тактично се опита да се освободи от Кенди.

— Шон, тези двамата са постоянните ми ухажори. — Двамата стояха на една крачка зад нея, като добре обучени ловджийски кучета. — И двамата са толкова чудесни, че не мога да реша кой да бъде. Хари Латеган и Дерек Гудман. Момчета, това е Шон Кортни. Вие сте слушали много за него.

— Ще имате ли нещо против да седнем при вас? — попита Дерек.

— Ще се обидя, ако не го направите! — отговори Шон.

Мъжете отидоха да намерят столове, а в това време двете жени се изучаваха една друга.

— Това първото ви идване ли е в Йоханесбург, госпожо Кортни? — Кенди се усмихна любезно, като си помисли: „Чудя се къде я е намерил Шон, тя е тънка като пръчка, а и видът й! И този ужасен акцент! Можеше да намери и по-добра, можеше да избере нещо по вкуса си!“.

— Да, но няма да останем задълго — отговори Катрин. „Тя е блудница… трябва да е… гърдите й са полуголи… а боята по лицето й и начина, по който докосваше Шон? Трябва да му е била любовница. Ако го докосне още веднъж, ще я убия.“

В това време Шон се върна със стол за Кенди.

— Кенди е една от моите стари приятелки, мила, надявам се да се харесате.

— Сигурна съм, че ще се харесаме — каза Кенди, но жена му не отговори и тя се обърна пак към него. — Шон, колко е хубаво, че те виждам отново. Изглеждаш толкова добре… почернял от слънцето и красив, както когато те срещнах за пръв път. Спомняш ли си този ден, когато с Даф дойдохте да се храните в хотела?