— Какво те попита Кенди?
— Просто ми каза „довиждане“ — измънка Шон, а Катрин знаеше, че лъже. Не си говориха по целия път до хотела. Тя беше заета със своята ревност, а той си мислеше за това, което Кенди го беше попитала, и какво й беше отговорил.
— Шон, къде е Даф? Трябва да ми кажеш.
— Той е мъртъв, Кенди.
31
Шон се събуди с главоболие и дори скачането на Дирк върху гърдите му не помогна. Трябваше да го отпрати с обещание за бонбони. Детето, усещайки превъзходството, повдигна цената на едно пакетче бонбони „биволски очи“ и две близалки. След това разреши на Катрин да го заведе в банята. Шон въздъхна и се мушна под завивките. Болката се движеше и спираше точно зад очите му. В устата си имаше неприятен вкус, а димът от пурите бе проникнал навсякъде. Задряма отново и болката като че ли намаля.
— Шон, днес е неделя, нали знаеш. Ще дойдеш ли на черква с нас? — попита Катрин от вратата на банята.
Той стисна силно очите си.
— Шон!
Никакъв отговор.
— Шон!
Той отвори очи.
— Няма ли да ставаш?
— Не се чувствувам добре — отговори дрезгаво. — Мисля, че имам признаци на малария.
— Идваш ли с нас? — запита жена му безмилостно. Чувствата й към него не се бяха смекчили през нощта.
— Не се чувствувам добре, не ми се ходи сега. Сигурен съм, че Всеопрощаващият ще разбере.
— Не бива да споменаваш напразно името на Господа!
— Съжалявам, мила, но не мога да стана поне още няколко часа. Главата ме боли, ще се пръсне.
Тя се обърна и влезе в хола. Чу я да казва на Дирк с висок глас, за да я чуе и Шон:
— Баща ти няма да дойде с нас. Ще отидем сами на закуска, а после на черква.
— Да, ама той ми обеща пакетче бонбони и две близалки.
Чу вратата да се затваря и гласът на Дирк да затихва по коридора. Той се отпускаше бавно и чакаше болката да изчезне. След малко забеляза таблата с кафето до леглото и реши да си налее чаша кафе. Надигна се и внимателно си сипа кафе. На таблата имаше и каничка със сметана. Тъкмо се канеше да си сипе в кафето, когато на вратата се почука.
— Влез — извика Шон, предполагайки, че това е камериерът, който идва за таблата. После чу бързи стъпки.
— Кой е?
Подскочи толкова силно от изненада, че разля каничката със сметана върху чаршафа и новата си пижама.
— Господи, Кенди, не биваше да идваш тук. — Той беше объркан. Сложи каничката обратно на таблата и нервно започна да чисти пижамата си с ръце. — Ако жена ми… някой видя ли те? Не бива да оставаш тук. Ако Катрин разбере, че си идвала, тя ще… искам да кажа, тя просто няма да разбере.
Очите й бяха подути и зачервени. Изглежда, не бе спала през нощта.
— Всичко е наред, Шон. Чаках отсреща, докато видях, че жена ти излезе. Отиде на черква на Сомишнър стрийт, а там службите траят по петдесет години.
Тя влезе в спалнята и седна на края на леглото.
— Аз трябваше да говоря с теб насаме. Не мога да те оставя да си отидеш, без да знам за него. Искам да ми разкажеш всичко, обещавам, че няма да плача.
— Кенди, нека да не се измъчваме. Той е мъртъв и толкоз. Нека го помним като жив. — Беше забравил за главоболието си, заместено от мъката по Даф и неудобното положение, в което бе поставен.
— Моля те, кажи ми.
— Кенди, не виждаш ли, че това вече няма значение? Начинът, по който той си отиде, не е важен. Всичко, което трябва да знаеш, е, че е мъртъв. Отиде си и ни остави малко по-богати от това, че сме го познавали, и малко по-бедни от това, че сме го загубили.
— Кажи ми — отново настоя тя.
Шон й разказа. Отначало думите излизаха трудно, но после — със страшна бързина от ужаса, който описваше. Когато завърши, тя не каза нито дума. Седеше на леглото и гледаше в земята. Той се приближи до нея и я прегърна.
— Нищо не може да се направи.
Тя облегна глава на рамото му, като че ли търсеше закрила. Останаха така известно време в мълчание. Изведнъж Кенди се отдръпна и помоли с усмивка.
— Разкажи ми за себе си. Това синът ти ли беше с Катрин? Много хубаво дете.
Шон смени темата с голямо облекчение. Разказваха за живота си през годините, които не се бяха виждали. Изведнъж Шон се върна към действителността.
— Господи, Кенди, говорим от векове, а Катрин ще се върне всеки момент. По-добре е да тръгваш. Тя няма да разбере.
На вратата Кенди се обърна, зарови пръсти в брадата му и каза: