Под името си със закръглени букви Катрин беше попълнила датата на смъртта си. Буквите започнаха да се уголемяват. Ушите му забучаха и той дочу гласове.
— Да се махаме, Шон, прилича ми на гроб!
— Най-много от всичко има нужда от любов.
— Не е потънала вдън земя.
— Ако не е много късно.
Беше вече светло, когато стигна до развалините на „Кенди Дийп“. Привърза коня си и изтича към шахтата. Вятърът люлееше тревата и развяваше зеления шал на Катрин, който се беше закачил на телената ограда.
Шон стигна до оградата на шахтата и надникна. На едно място тревата беше изскубната, като че ли някой се е уловил за нея при падането.
Шон взе шала, смачка го на топка и го запрати в шахтата. Той се разгъна и заплува надолу в тъмнината. Стори му се, че в мрака проблясват зелените очи на Катрин.
— Защо? — прошепна Шон. — Защо направи това, любима?
След това се обърна и отиде залитайки при коня си.
Мбиджейн го чакаше в хотела.
— Докарай каретата! — каза Шон.
— А господарката?
— Докарай каретата!
Шон взе детето на ръце и слезе да плати сметката си. Отиде при каретата, която Мбиджейн беше докарал. Качи се и взе Дирк на коленете си.
— Карай обратно за Претория.
— Къде е мама? — попита детето.
— Няма да дойде с нас.
— Сами ли отиваме?
— Да, Дирк, сами.
— Мама после ли ще дойде?
— Не.
„Всичко свърши — мислеше Шон. — Всички мечти, и смехът, и любовта.“ Все още беше като замаян, за да усети болката. Тя щеше да дойде по-късно.
— Защо ме стискаш така, татко?
Шон разхлаби прегръдката си и погледна детето в скута си.
„Не, не всичко е свършено — помисли си той, — това е просто ново начало. Но първо ще трябва да излекувам тази рана, нужно е време и убежище, където да се скрия. Фургоните чакат. Трябва да се върна в пустинята. Може би след години ще съм се излекувал напълно, за да започна отново, да се върна в Лейдибург със сина си при Ада и Гари.“
Изведнъж отново усети острата болка. Това го уплаши.
„Моля те, Господи, моля те, дай ми сили да издържа!“
Никога досега не се бе обръщал към Бога.
— Татко ти плачеш. — Дирк го наблюдаваше с любопитство.
Той притисна детето до гърдите си.
„Ако сълзите могат да изплатят нашите грехове — мислеше Шон, — бих плакал, за да купя опрощение за всички твои мъки в бъдещия ти живот, сине, ако можех сега да изплача всичко вместо теб, бих плакал, докато изтекат очите ми.“
Шон притискаше детето до себе си.
— Не, Дирк, няма да плача, сълзите не помагат.
И Мбиджейн ги закара при фургоните.